автор: VMV

Това е разказ на един киборг, който води отчаяна борба да бъде освободен от имплантантите в тялото си, за да върне контрола над идеите, чувствата, мислите, работоспособността и резултатите от труда си. С една дума - да си върне откраднатия човешки живот.

Записки на един киборг-1

І. Вместо предговор
Здравейте! От около 3 седмици посещавам сайта hulite.net. Към него ме насочи copie. В това мини-общество намерих хора, които определят себе си като „храненици на държавата" (chipka) и други, които се определят като жертви на държавата (К2). Мисля, че и едните и другите могат да намерят нещо интересно на моята страница. Ще им бъда благодарен, ако отделят време да ме прочетат и коментират. Но тъй като не обичам да оставям нещата само на „сляпата случайност", вече имам уговорка за „взаимопомощ" (взаимни коментари) с хора от сайта. Някой от тях вече се уплашиха като им показах „ръкописите", но въпреки това им благодаря за обещанието и готовността.

* * *
Днес започвам да публикувам първата част от една трилогия, озаглавена „Записки на един киборг".
По професия и образование съм лекар, който от 2003 г. насам, моли колеги, началници и политици да бъде назначена медицинска експертиза, която да установи дали в тялото ми има имплантанти и те да бъдат отстранени. Ако има такива, те са ми поставени без мое знание и позволение, от настоящи или бивши служители на ВМА. Считам ги опасни за здравето и социалният ми живот, т.е. - превръщат ме в пациент.
Съпругата ми казва, че за нея вече няма значение дали съм киборг - човек с имплантанти в тялото си, или не. Всичко около мен вече и изглежда като кошмарен социален експеримент: уволнението ми, въпреки отличното ми представяне в работата; измислените съдебни дела, при единствена наша вина, че бяхме добри и дадохме на наши роднини повече обич и уважение от всички връстници, които познаваме; обидите, униженията и нещастията, които се сипят върху мен от хора и структури на властта, които аз дори не познавам, но които показват огромното си желание поне да се "отъркат" в мен.

* * *
Признавам си че дълго се двуумих дали да започна да публикувам записките си тук. Реших го след като не можах да си намеря издател, а миналата седмица Евгени Канчелов от фирма УНИТРЕЙД ЕЛЕКТРОНИКС - ул. „Милин камък" 9, ми върна харддиска на компютъра с обяснението, че по технически причини нищо не може да се разчете. Така бяха унищожени „пригладените" ми текстове. Сега си събирам трохите оттук-оттам и вече считам че сайта е едно добро място за публикуване.

* * *
Разказвачът от първата част на трилогията е киборг от страната Киборгландия. Той води отчаяна борба да бъде освободен от имплантантите в тялото си, за да върне контрола над идеите, чувствата, мислите, работоспособността и резултатите от труда си. С една дума - да си върне откраднатия човешки живот.
Той е човек, защото е роден като човек и тялото му се състои основно от човешки тъкани и органи. Но той е и машина, защото в него, без знанието и позволението му, са имплантирани кибернетично-комуникационно-енергийни елементи. Идеите, чувствата, функционалния му капацитет, качеството и резултатите от умствената и физическата му дейност, както и продължителността на живота му са силно зависими от желанията и намеренията на имплантаторите.
Ползите от имплантантите се експлоатират единствено и само от тези, които са поръчали и извършили имплантирането. Само те разполагат с необходимата апаратура и технология, позволявщи им промяна на получените материали, данни и информация в блага, които задоволяват техни потребности, обслужват техни производствени и непроизводствени нужди, служат на тяхното забогатяване.
Рисковете и вредите от вкарването, активирането и експлоатирането на имплантантите са изцяло за сметка на човека, превърнат в киборг. Здравето му прогресивно се уврежда, поради техническите характеристики и режима на експлоатация на имплантантите.
Битката е неравна, защото моралът, използваните средства за агресия или защита, властта на киборга и противниците му не са съизмерими нито в етично, нито в количествено, нито в качествено отношение.
Тук той описва повече своето емоционално съизмерване със събитията около себе си, отколкото самите събития.
Аналогиите, които ще откриете не са случайни.


1. Началото
(да не се чете от терористи и воайори)
Преди да ме превърнат в киборг, животът ми преминаваше с илюзията, че ако не всичко ми е известно, то всичко може да ми стане известно, ако пожелая и ако отделя достатъчно време, сили и умения за да стигна до истината. След като ме превърнаха в киборг, и реших да си отговоря на елементарни въпроси, като например: Защо?; По чие нареждане?; С какви точно последици за моя и на семейството ми здраве и живот?, осъзнах, че някой друг държи вече в ръцете си ресурсите на моя живот, че истината е постижима, но за други. Тъй като съм упорит и оптимист по природа, продължих да събирам и описвам парченцата от пъзела на живота си с надеждата, че ако някога ги прочетат достатъчно на брой угнетени киборги, може да си помогнем взаимно и да стигнем, въпреки всичко, до забранената за нас истина.
В началото целта ми беше ясна. Събирането на все повече факти служеше за измерител на напредъка в работата ми. Не след дълго, обаче, разбрах, че тези факти не обясняват съществените неща от живота ми. Самотното търсене на причините, причинноследствените връзки, смисъла на нещата ме отвеждаше неизменно до „забранени" територии. Празнините попълвах с теории, системи и други абстракции. Скоро, за тяхно голямо мое съжаление разбрах, че колкото повече напредвам, толкова повече се размиват границите на ясни преди това понятия като добро и лошо, разумно и глупаво, целесъобразно и безполезно и т.н.
Объркването стана пълно когато разбрах, че животът ми се ръководи чрез престъпни вмешателства, които не мога да възприема със сетивата си и не мога да управлявам със средствата, с които разполагм. Хората, които насочват тези действия нарекох терористи (от латинската дума terror, oris - страх, страшилище, ужасни неща, бог на страха) , а техните най-приближени изпълнители - воайори. Няма значение дали става дума за държавни служители от учрежденията за държавна (не)сигурност или за частно практикуващи лица, специализирали се в кражба, разрушаване и спиране на нормалния живот с цел лична облага - обществен просперитет
Реших, че на помощ мога да повикам изкуството - чудното огледало на реалния живот. Надявам се, когато терористите, воайорите и киборгите се погледнат в това огледало, едните да станат по-добри и по-толерантни, а другите по-смели.