автор: gadina_

Да се усещаме още -
само това ни остана.
И самотата във нощите
дето с усърдие браним.
Уж се разбираме с погледи,
а сме си все наразбрани.
Мисли, логики, доводи...
Късно или пък рано е?!
И свободата - желаната,
Сякаш е буца във гърлото.
Тъй де, трябва ти рамо
дори и за там, и за дъното.
Трябва ти полъх от спомени
дето с очи се споделят,
лека въздишка, отронена
след някоя "сляпа" неделя...
И се самОзаблуждаваме,
че всичко е вече известно -
от целодневният ритъм -
до най-често слушани песни.
А всъщност едва ли наясно сме,
колко встрани идва пътя
и как глагола "напасване"
само главите размътва.
Ние сме патология!
Нямаме аналози!
Цялата демагогия
сякаш е само в залозите...
Тъпчем душите си ударно,
после се търсим безпаметно.
Може би сме си луди...
(невярвам, че ни е пламенно)
Сигурно просто си чакаме,
другите, тези след нази...
Новата жажда за песен
и новият влак дето гази...
Днес се усещаме още -
само това ни остана.
..И самотата във нощите
дето с усърдие браним.