автор: cvqt_na_borovinki

Той често обхождаше мислите й... Подтикваше я всеки ден да вмъква по някоя нова нотка в парфюма му и да го търси дори в ароматните свещички по време на масаж... При натиска на познати и непознати тела все той се явяваше в съзнанието, предизвикващ напиращата влага...
Тя също обичаше нощните разходки по изпънатите му неврони... Караше обонянието да мечтае за аромата на кожата й по чаршафите му... Не позволяваше на ничий парфюм да се задържи в спомените му по-дълго от едно завъртане на пералнята ...
Обонянието обичаше мечтата за "друг парфюм ", тялото мечтаеше за натиска на другото тяло, "тя" обичаше него и "той" обичаше нея, но парфюмът бе непомирисван, кожата недокосвана, а двамата мечтаеха, дори фантазираха за момента, който щеше да промени това... Но не един до друг заспиваха, а до своите си половинки...
Всеки ден двама обичащи казваха "Обичам те " на двама обичани... Всеки ден две обичани тела си доставяха удоволствие за сметка на обичащите, заблуждавани чрез изобилието от парещи течности, че и те са обичани... В своите си светове обичащите имаха до себе си две също така обичащи ги същества. А обичаните обичаха, само че не своите си половинки...
Обичаха фигурите от въображението си и се заблуждаваха, че са реални, като олицетворяваха нови и нови тела с тях... И все пак копнежът по новото олицетворение на несъществуващото назряваше достатъчно дълго вече, за да се направи поредният опит да се залъже съзнанието... А дотогава всяка нощ обичаните си доставяха удоволствие за сметка на обичащите, с мечтата на обонянието в мислите...
Просто един ден обичаните бяха вече обичащи се. Попиваха миризмите си, изследваха телата си, наслаждаваха се на новия натиск, без да сравняват, без да мечтаят, без каквато и да било връзка със съзнанието... Толкова дълго жадуваните от слабините течности вече преливаха и попиваха навътре в клетките, но колкото и изкусни да бяха и двамата в заблуждаването, миризмата така и не се задържа по-дълго от едно завъртане на пералнята...
След дълго очакваното преживяване, малко по-задъхани от обикновено, леко потни и леко заблудили обонянието, те се върнаха при своите си половинки - просто нещо ги бе задържало в службата... А удоволствието тази нощ бе малко по-различно, малко по-неусещано, малко по-истинско, за сметка на незапазилите се остатъци от другия парфюм... Обичаните си останаха обичани, в леглото на обичащите с мечтата за друг парфюм в мислите...
Миризма след миризма обонянието все по-трудно различаваше ароматите, остана само споменът за мечтаното ново ухание и навикът да заспиват обичани...

25.11.2003