И вие сте ги виждали наверно
от някой плаж покрай морето Черно -
разперили крилете си почернени
летят над равнини и бездни.
Като стрелка насочена на юг
летят във неизменното си ято
и ти разбираш, че след тях оттук
ще си отиде и поредното ти лято.
Ще си отиде с думите за обич,
които ти така и не изрече.
Ще си отиде с нецелунато момиче,
което няма да намериш вече.
И вгледан в щъркелите чак
додето ги погълне хоризонта,
разбираш присмехулния им знак
и свива се сърцето ти от болка.
Те ще се върнат с мартенския сняг
и със захвърлените шалове и шапки.
И твойто лято ще се върне пак,
но само в старата карирана тетрадка.