автор: veronique

5.
Дали кръглолунието ще се съгласи
да стане за миг, два, три - топка,
с която да поиграем,

докато чакаме летния дъжд
да спре да вали?

5.1.
Улицата ще намери
изгубени върху нея
огледала,
които никога не се чупят
локвите,
в които да усетим
нозете, ръцете
и цялата си същност.
Свободни! Да стъпваме в локвите!
Да тръгнем усмихнати,
след като минем огледалата
по стъпките, върху брега
от най-мек пясък изваян,
и следвали всяко ефирно движение,
от което, върху земята
лежат само тези стъпки - от стъпала,
от които няма по-нежни.
Оставени от самодива
разхождала своите легенди и приказки,
горски мисли - по плажа.

Или от принцесите на синьо-зеленият бисер
пеещи песни с гласове,
които омагьосват всеки,
който е бил наблизо,
за да чуе
и види,
как всичко неживо
като скалите,
които - почват да дишат,
когато пее
морската сирена,
с майка - жена
и баща - морето!

5.2.
...и само морето,
че то е едно
морето!
Съединено от водата
всичката
и от океаните
едно голямо
и много
много красиво
морето!