Листа се ронят, ронят от далече,
сякаш вехнат градините небесни;
отронват се листа в отхвърлящ жест.
И натежала пада в нощите земята
от звездния безброй във самотата си.
Всички ние падаме. Ръката ми.
Огледай се наоколо: навсякъде.
И все пак има Някой, който
безкрайно нежно ръцете си протяга.
Из: Книга на картините