Отиде си! А пак е нощ...
Звезди примигват в небесата,
луната тъне във разкош
и свири вятърът соната.
Отиде си! Остана стон
от музиката на словата,
нашепнати ми с нежен тон,
събудили в мен красотата.
Отиде си! Крещя без глас!
Поредната камбана бие
в потайния среднощен час,
а единакът вятър вие!...