автор: Tiara

"За да разбереш какво ще те събужда всяка нощ,ако оста-неш на брега.Ела."
ДУШАТА НА ЕДИН ИЗВОР

Бенжамин тежко дишаше,без да може да се надигне от меката,влажна пръст до извора.По бузите му се стичаше кръв на гъсти,тъмночервени струи,сливаше се с сълзите му и попиваше в пръстта.Толкова искаше да пие вода.Но кристалночистата во-да на извора,само на няколко крачки от него,му се струваше толкова далече.
Бенжамин Оусън,мошенник,крадец и убиец,умираше сам.Искаше всичко да свърши бързо,да не може да го обми-сли,да осъзнае вината си.Но то не свършваше. Спомените бавно достигаха до него през мътната пелена на болката.

…..-Погледни ме,Бенджи.
Малкото момченце погледна тъжно майка си.В погледа му имаше тъга,но то не плачеше.
-Никога няма да съм достатъчно добър за него,нали?-не беше въпрос,беше съобщение.В очите му имаше толкова болка,а той беше още толкова малък.Майка му се чудеше как досега не бе разбрала.Тя погледна отново чернолилавата синина под окото му.
-Не,Бенджи,не,не,не.Не е вярно.Просто той е такъв.-тя докосна синината с пръсти.-Знам,че не трябва да го оставям да те удря,трябва…
-Ти не разбираш.Не е това.Това е просто болка-то се преодолява.-"Това,което не се преодолява така лесно,е унижението.Унижението и чувството за безпомощтност",до-бави мислено той,"Това,което не се преодолява,е чувството,че ако беше малко по-добър,само малко,може би нямаше да за-служиш удара"
-Но баща ти просто е такъв.Разбери,че той не те удря,защото си сгрешил в нещо.Това е поводът,но не и причи-ната.Причината е,че по някакъв начин това…му харесва.
-Но как може някои да изпитва удоволствие от това да наранява другите?Как?Не разбирам.
-Виж какво,Бенджи.Въпросът е да разбереш друго.Че човек може да живее и по друг начин.Има хиляди възможнос-ти.Не е нужно да нараняваш другите,защото ти си бил нара-нен.Важното е да останеш чист.Погледни този извор.Красиво е,нали?По света има гледки,които си заслужава да се ви-дят,дете.Има добри хора.Просто трябва да останеш чист…………

………..Той я удари още веднъж.Черити се сви под удара му.Побъркана от гняв,от болка,тя изкрещя.
-Не разбирам как някои може да изпитва удоволствие да наранява другите?Къде сгреших?Къде?
Думите го върнаха в реалността и ръката му спря на милиметри от лицето и.За миг си спомни едно малко уплашено дете."Важното е да останеш чист"НЕ!Той се сви безпомощно на земята.Жената посегна да го прегърне но той я отблъсна.
-Върви!Махай се!Не зная как ме търпиш.Не…-Той сложи пръст на устните и преди тя да каже това,от което се боеше."Обичам те",щеше да каже тя и той щеше да от-стъпи,да се предаде в прегръдките и до следващия път,когато ще я удари.-Обичам те,скъпа моя.Затова върви.-Тя неуверено се изправи.-ВЪРВИ!Върви докато можеш!Не виждаш ли,аз съм чудовище и няма да се променя! Никога,никога,никога.-Тя избяга навън и излизайки бутна една порцеланова фигурка на земята.Тя се строши на парчета."Никога "продължаваше да шепне той,докъто треперещите му пръсти събираха пар-четата крехък порцелан,без дори да осъзнава кръвта,стичаща се по тях.Но порцеланът не можеше да бъде съединен отново никога,също както не можеше да събере отново парчетата от собствения си живот.
Чист.Да,майка му бе искала той да остане чист,но тя никога не разбра едно.Че раненото животно има само два из-бора :да бяга или сляпо да напада.А той не беше от бяга-щите.Всико това,че можеш да започнеш нов живот,да се промениш,бяха глупости.Връщане назад нямаше.В реалния живот постоянно плащаш за нещата,които си направил.А и нападението беше единствената му защита срещу болката. Ако се откажеше от нея каква щеше да е защитата му срещу околния свят……

Имаше още много спомени.За пътите,когато беше крал,когато беше убивал.Но тези два спомена като че ли най-много се бяха запечатали в съзнанието му.Болката…и оттам на-татък опитите му да си оправи живота престанаха.При послед-ния обир го раниха лошо в главата и ето че сега умираше тук,до извора,където се бе родил и бе от раснал,и живя чак до се-га.Лежеше,гледаше невероятните,оранжево-червени отблясъци на залязващото слънце по водната повърхност и чакаше-.Чакаше,докъто събра някакви сили и осъзна,че всъщност не умира.Събра последните си сили и пи от извора.После успя някак да седне.Нямаше повече сили:толкова бе уморен.Не,не от раната,а от живота.Живота му,изпълнен с болка, в които постоянно бе наранявал,за да не наранят него.Не можеше да мисли за друго.Само за умората и безсилно седеше до из-вора.Изворът,които бе останал чист години след като Бенжамин омърси ръцете си с първата жертва.
-Ти никога не се променяш,нали?-прошепна той към бле-стящата повърхност,без да чака отговор.Гладката вода изведнъж се набразди от вълнички и сякаш зашепна:
-Не,аз се променям постоянно.Всеки,които минава от-тук има своя история.Тя остава ,запазва се,тук,където никои не може да я ограби.Аз мога да ти разкажа много истории,да ти покажа,че нещата никога не са такива,каквито изгле-ждат.Истории за велики времена и невероятни гледки.
Той прокара пръсти през гъстата си черна коса и сините му очи уморено се взряха в повърхността.Нямаше сили да се чуди.Можа само безразлично да кимне.
-Може би полудявам.
-Може би.-отвърна изворът.
-Толкова съм уморен.
-Тогава ела при мен.Аз ще ти разказвам приказ-ки,каквито никои не е чувал.Аз никога няма да те нараня.
-Но аз не мога да плувам.
-Не е нужно.Просто ела.Аз ще ти разкажа много приказ-ки:за бизнесмена,които имаше пари,жена и деца.За бизнес-мена,които бе затънал в дългове,по-големи от парите му,хуба-вата му жена му изневеряваше,а децата му го ненавижда-ха.Или друга?За просяка,които се бе уморил едва да изкарва хляба си и да живее на улиците.Виждаш ли,ти не си единстве-ния,които страда,дете.
Той почваше да разбира,или поне така мислеше.
-Не мога да оставя всичко,което имам.Още не.
-Какво имаш?Какво имаш освен рани?
Болката от спомените го прободе неочаквано.
-Но аз имам себе си!-изкрещя той внезапно.
- Ти имаш само мен.Нямаш дори себе си.Ти се разяждаш отвътре.Да ти разкажа ли друга история-за жената,която се самоуби,защото първо мъжът и,а после и синът и я биеше?
-Не,не,СТИГА!Боли.
-Разбира се,че боли,но това е само болка,нали?
-Спри!
-Ела при мен.Ела и ще забравиш това.Мога да ти разказвам и хубави приказки.
-Още не.
-Ела при мен.Единствено аз няма да те нараня.
-Но ти вече го направи.Защо ме караш да си спомням?
-За да разбереш какво ще те събужда всяка нощ,ако оста-неш на брега.Ела.
Не можеше да се съпротивлява повече.Беше толкова умо-рен.Искаше само да си почине.Бавно се изправи и навлезе в из-вора.Водата го обви,изми кръвта, болката, сълзите,повлече го към дъното.За миг той се сепна и опита да се съпротивлява: дъ-ното на винаги чистия извор бе осеяно с хиляди кости.После осъзна,че не може да се бори.А и не искаше.Не можеше да ди-ша.Опита се да рита с крака,но безуспешно.Света сякаш остава-ше на хиляди километри от него и някак вече нямаха значение болката и сълзите.Раните щяха да зараснат.Той престана да се съпротивлява,потъваше все по-надолу и по-надолу,натам,където нямаше никаква болка.Хладката вода го обгърна с нежната прег-ръдка на мащеха и го повлече надолу.