автор: vitsavia

безумно синята й рокля
с копчета от портокали
самодоволен
през екватора на кръста й
се е изтегнал
погледа на стария зарзаватчия

между лица
и ароматни настроения
промъква се на пръсти
силуета й
обелва портокал със зъби
разгърдва миризмата разстоянието
от плодовете в пазвата й
покрай деколтето на смеха й
през полюсите
на улисани в равновесието рамена
по спадналия в скута й
меридиан от нестарателни илици
тук-там пропуснали
вълнението на преливащите й бедра

и все по-често
от сергията изчезват портокали