Един от най-големите навремето.
И хубавец, жените полудяваха по него.
Корица на списание, дърт мъж от нея гледа
приветливо смутено.
Косата му (три косъма на кръст и половина)
на сбърчено чело
със старчески петна засято криво.
Ален Делон ?!.. Не, не, "женкар Филип"...
Не мога да отгатна, доста време мина.
До него млада, хубава, щастлива
фотомодел ли, манекенка ли
под трийсетте.
На коленете й е в скута майчин
сукалче още бебе-пеленак.
Тя е усмихната, той жалък е, нещастен,
бащата на детето-жертва.
Жертва на хорски приказки, мълва, раздумки,
на подигравки и подхилкване подире си,
па и в очите може,
богат е, няма да е гладно
детенце и в колеж ще учи.
Децата в детската градина
ще му се смеят :
"Дошъл е дядо ти, излизай!"
Не, гувернантка ще го гледа,
а до училище шофьорът ще го кара,
но вечер вкъщи...
Майката е осигурена с пари
и слава, може би,
доволна от успеха :
"Какъв бивш пич свалих
и го ошмулих яко,
приятелките ми от завист ще умрат.
Навременни неща безвременно умират,
от некролог месечно бебе гледа,
старец с костюм на цели сто и шест години
"внезапно" е починал и скърбят
комшии, близки и роднини.
...
Кое би трябвало да се опитваме да спреме ?
Живота, бащинството, любовта
или теглото-бреме старостта ?
Единствена смъртта е винаги навреме.