автор: ben

Вече не питам, защото
просто не искам да знам.
Не е важно защо заби ножа,
а че още кърви и е там,
дето някога имаше обич
и бе пълно догоре с любов...
А сега само дупката зее,
за да помня все колко суров
и жесток, и безкрупулен беше.
Аз говорих... Ти само мълчеше...
А на всичко за теб бях готов.
Свойта радост със мен не делеше,
но бе смисъла в моя живот.
И не смей да ми казваш отново,
че било е за мое добро.
Ти не го различаваш от злото,
ти не знаеш за мене какво
значи никога вече да нямам...
Но каквото било е било!
И каква ли съм болка изпитал,
и дали съм във сълзи облян
още страдам ли ти не ме питай
и аз няма - не искам да знам...
И не искам да чувам причини -
всяко чувство във теб е лъжа.
Да ти вярвам загубих години,
но значение няма това,
както нямам какво да ти кажа,
а и нямам какво да ти дам...
Не е важно защо заби ножа,
а че още кърви и е там
дето някога храних надежди,
а сега от тъгата съм ням...
Не ми казвай защо го направи
вече нищо не искам да знам!