Кога се случи с мен така,
че да не искам встрани да погледна?
Да не видя поредната разбита врата,
да не усетя дъха на жестоката бездна.
Смъртта сякаш трябва да тича,
запъхтяна поръчки изпълнява.
За миг само се спира,
след себе си бездиханен труп оставя.
Къде изчезна на доброто
от анимациите дългата ръка?
Докога ще спираме хорото,
да заровим някого в черната земя?
И улиците софийски, осветени,
не шепнат приказки омайни.
А от кръвта мръсни, опетнени,
крият в себе си жестоки тайни.
Пистолет и счупено стъкло,
секунда само за реакция.
Отиде си човешко същество,
ще последва полицейска акция.
Показното разпване било
варварско и немислимо.
А тогава питам се защо
около себе си гледаме страхливо?