автор: azz

част 3, глава І

- Хей, Кинч!
Гласът на Бък Мълиган пропя от кулата. Приближи се по стълбите и извика отново. Стивън, все още разтреперан от писъка на душата си, дочу топла, пърхаща слънчева светлина, а във въздуха зад него приятелски думи.
- Дедалъс, слизай като едно добро пъргаво пале. Закуската е готова. Хейнс се извинява, че ни е събудил снощи. Всичко е наред.
- Идвам- каза Стивън и се обърна.
- Хайде, за Бога- настоя Бък Мълиган. За мен и за всички нас.
Главата му се скри и се появи.
- Казах му за твоя символ на ирландското изкуство. Той каза, че е много умно. Измъкни му едно паундче, а? Искам да кажа гвинея.
- Тази сутрин ще ми плащат- обяви Стивън.
- От даскалото ли?- попита Бък Мълиган. Колко? Четири кинта? Дай ни една взаем.
- Ако искаш- отговори Стивън.
- Четири лъскави суверена- изкрещя от задоволство Бък Мълиган. Ще се напием главоломно и ще шашнем друидните друиди. Четири всемогъщи суверена.
Вдигна ръце и запристъпва тежко надолу по стълбите, като пееше фалшиво с акцент на кокни:
О, няма ли чудесно да се веселиме ние
и бира, вино и уиски да си пием
на коронацията,
на коронацията на деня?
О, няма ли чудесно да се веселиме ние
на коронацията на деня?
Топла слънчева светлина веселяща се над морето. Никеловата кутия за бръснене блестеше, забравена, върху парапета. Защо да я донасям? Или да я оставя там цял ден, забравил приятелство?
Той се приближи до нея, задържа я известно време в ръце, чувстваше хладината й, усещаше мириса на влажната лигава пяна, в която беше изправена четката. Така носех и тогава в Клонгуес продълговатия съд с тамяна. Сега съм друг и все пак същият. Също слуга. Прислуга на слугата.
В мрачната сводеста всекидневна на кулата, облечената в халат фигура на Бък Мълиган сновеше бодро около огнището- напред и назад- като ту скриваше, ту откриваше жълтия му отблясък. Два снопа мека слънчева светлина падаха откъм високите зъбери върху разнебитения под: а щом лъчите им се срещнеха се понасяше и завърташе облак въглищен дим и пушек от изгоряла мазнина.
- Ще се задушим- изпъшка Бък Мълиган. Хейнс, хайде да отвориш вратата?
Стивън остави купата за бръснене върху скрина. Една висока фигура се надигна от хамака, където седеше, приближи се до входа и отвори вътрешните врати.
- В теб ли е ключа?- попита един глас.
- В Дедалъс е- отговори Бък Мълиган. Леле братче, задушавам се! Без да вдига поглед от огъня изрева:
- Кинч!
- В ключалката е- каза Стивън, приближавайки се.
Ключът се завъртя рязко със стържене два пъти и щом тежката врата се открехна, нахлу дългоочаквана светлина и свеж въздух. Хейнс стоеше на входа и гледаше навън. Стивън дотътри изправения си куфар до масата и седна да чака. Бък Мълиган подхвърли пърженото върху чинията до себе си. После занесе чинията и един голям чайник до масата, постави ги тежко и въздъхна с облекчение.
- Разтапям се- каза- както отбеляза свещта когато... Но замълчете. Нито дума повече по въпроса. Кинч, събуди се. Хляб, масло, мед. Хейнс, влизай. Манджата е готова. Благослови нам, Боже и даровете свои. Къде е захарта? О, по дяволите, няма мляко.
Стивън донесе хляба, гърнето мед и масленицата от скрина. Бък Мълиган седна, обзет от внезапен гняв.
- Що за коптор е това?- процеди. Казах й да дойде след осем.
- Можем да го пием черен- предложи Стивън. В скрина има лимон.
- О, вървете по дяволите, ти и твоите парижки прищевки- отвърна Бък Мълиган. Искам сандикоувско мляко.
Хейнс се приближи и прошепна:
- Оная жена с млякото идва.
- Господ да те поживи- извика Бък Мълиган и скочи от стола си. Сядай. Налей чая там. Захарта е в чантата. Ето. Аз не мога да ида, защото се занимавам с проклетите яйца. Накълца пърженото в чинията, плесна го в три по- малки чинии и каза:
- In nomine Patris et Filii et Spiritus Sancti.
Хейнс седна за да разлее чая.
- Давам по две бучки на всеки- рече. Но, казвам ти, Мълиган, ти май наистина правиш силен чай?
Бък Мълиган, който дялкаше дебели филии хляб, каза с умилкващия се глас на старица:
- Кат пра'я чай, пра'я чай, както викаше баба Гроган. А кат пра'я вода, пра'я вода.
- Бога ми, чай е!- възкликна Хейнс.
Бък Мълиган продължи да дялка и да се умилква:
- Наистина, Г-жа Кехил, казва тя. Честен кръст, гос'жо, отвръща г-жа Кехил, Бог та пратил щото да ги не пра'иш у един чайник.
Той метна на сътрапезниците си подред по една дебела филия хляб, набучена на ножа му.
- Това е то народно- добави в пристъп на откровение- за твоята книга, Хейнс. Пет реда текст и десет страници бележки за народа и рибите божества на Дъндрум. Отпечатано от орисниците в годината на големия вятър.
Обърна се към Стивън и запита с приятен, озадачен глас, повдигнал вежди:
- Можеш ли да се сетиш, братко, дали за чайника за чай и вода на майка Гроган се говореше в Мейбиноугиън или пък в Упанишадите?
- Съмнявам се- отвърна Стивън мрачно.
- Така ли?- продължи Бък Мълиган със същия тон. Аргументите ти, ако обичаш?
- Предполагам- отвърна Стивън докато ядеше- че той не е съществувал в или извън Мейбиноугиъна. Човек си представя, че майка Гроган е била роднина на Мери Ан.
Лицето на Бък Мълиган се усмихна доволно.
- Очарователно- заяви той с придричив сладък гласец, показа белите си зъби и премигна приятно. Мислиш ли, че е била? Твърде очарователно.
После цялата му физиономия внезапно притъмня и той изръмжа с одрезгавял, стържещ глас, като отново усилено задялка хляба:
Понеже грохналата Мери Ан
пет пари не дава, знам,
а шумолейки с фустите си...
Натъпка устата си с пържено, преживяше и тананикаше.
Входът се затули от една влизаща фигура.
- Млякото, сър.
- Влезте, гос'жо- каза Мълиган.- Кинч, донеси каната.
Една възрастна жена се приближи и застана до лакътя на Стивън.
- Каква чудесна утрин, сър- рече. Слава на Бога.
- На кого?- попита Мълиган и я погледна. Ъ-ъ, за да съм сигурен.
Стивън се пресегна и взе каната за мляко от скрина.
- Островитяните- вметна между другото Мълиган към Хейнс- често говорят за колекционера на препуциуми.
- Колко?- попита старицата.
- Четвърт- отвърна Стивън.
Наблюдаваше я как излива в мярката, а после в каната, гъсто бяло мляко, което не беше нейно. Стари, съсухрени цицки. Наля още една мярка и едно канче. Стара и тайнствена, тя беше влязла от един утринен свят- вестител, може би. Докато наливаше млякото, хвалеше достойнствата му. Клекнала в зори до някоя нетърпелива крава в тучното избуялото поле, вещица върху отровната си гъба, сбръчканите й пръсти забързани под бликащите вимета. Те мучаха наоколо и, около тази, която познаваха, коприненоросният добитък. Коприната на кравите и бедната старица, със всичките си имена от стари времена. Скитница старуха, от низшите безсмъртни, слугиня на завоевателя и на жизнерадостен предател, на двама им позорна рогоноска, вестителка на тайнственото утро. Дошла да служи или да отглежда, кое от двете той не знаеше: ала презираше да я помоли за услуга.
- Наистина, гос'жо- каза Бък Мълиган, сипвайки мляко в чашите им.
- Опитайте го, господине- каза тя.
Той отпи по нейно настояване.
- Ако само можехме да живеем на хубава храна като тази- й заговори с някак силен глас- тази държава нямаше да е пълна с изгнили зъби и изгнили черва. Живеем в блато-клозет, ядем евтина храна, улиците са покрити с прах, конски тор и охтичави храчки.
- Вие студент по медицина ли сте, сър?- попита старицата.
- Да, гос'жо- отговори Бък Мълиган.
Стивън слушаше с презрително мълчание.Кима със старата си глава на глас, който й говори силно, черъкчията й, медицинското й лице; мен пренебрегва. На гласа, който ще я изповяда и ще помаже за отвъдното от нея всичко, освен нечистите й женските крайници, от мъжка плът направени не по Божий образ и подобие, плячката на змията. И на силния глас, който сега и казва да млъкне с учуден, колеблив поглед.
- Разбираш ли какво казва?- попита я Стивън.
- По френски ли говорите, сър?- попита старицата Хейнс.
Хейнс й заговори отново, по-продължително и уверено.
- Ирландски- отговори Бък Мълиган. Имате ли галска нишка?
- Бе рекох и аз, че е ирландски- каза тя- щот' тъй ми се чу. Ти от запада ли сте, сър?
- Англичанин съм- отвърна Хейнс.
- Той е англичанин- каза Бък Мълиган и си мисли, че в Ирландия трябва да говорим ирландски.
- Абе то, че трябва, трябва- отсече старицата- срамота, дето аз хич не го знам. Казвал'са ми, че е голяма работа тез, дет' знаят.
- Голяма не е думата- каза Бък Мълиган. Велик език е това. Налей ни още малко чай, Кинч. Вие искате ли чаша чай, гос'жо?
- Не, сполай ти, сър- отвърна старицата, пъхна ръка в дръжката на ведрото и се накани да тръгва.
Хейнс и каза:
- Носите ли сметката? Добре би било да платим, нали?
Стивън напълни трите чаши.
- Сметката, сър?- попита тя и спря. Ами, седем сутрини по една пинта от два пенса е седем по две, а това е един шилинг и два пенса отгоре и тия три сутрини по четвърт от четири пенса е три четвъртини, става един шилинг и един и две значи два и два, сър.
Бък Мълиган въздъхна и, тъй като си беше напълнил устата с една коричка, дебело намазана с масло от двете страни, протегна крака и започна да претърсва джобовете на панталоните си.
- Плащай и не се цупи- му каза Хейнс с усмивка.
Стивън си напълни трета чаша, лъжичка чай леко оцветяваща гъстото, хубаво мляко. Бък Мълиган извади един флорин, завъртя го между пръстите си и извика:
- Чудо!
Плъзна го по масата към старицата и каза:
- От мене повече не искай, сладка моя, аз давам ти сега всичко на света.
Стивън постави монетата в търпеливата й длан и рече:
- Ще дължим два пенса.
- Има време, сър- отвърна тя и взе монетата.- Има време. Приятен ден, сър.
Поклони се и излезе, следвана от нежния напев на Бък Мълиган:
сърце на моето сърце, да имах повече,
положил бих го в твоите нозе.
Обърна се към Стивън и заяви:
- Сериозно, Дедалъс. Аз съм капо. Тичкай към даскалото и ни донеси малко пари. Днес бардовете трябва да пият и се веселят. Ирландия очаква от нас днес всеки да изпълни своя дълг.
- Това ми напомня,- каза Хейнс изправяйки се- че днес трябва да посетя Националната ви библиотека.
- Първо плуването ни- каза Бък Мълиган.
Обърна се към Стивън и запита ласкаво:
- Днес ли е денят за месечното ти миене, Кинч?
После каза на Хейнс:
- Нечистият бард води по точки защото се мие веднъж месечно.
- Цяла Ирландия се мие от Гълфстрийма- отбеляза Стивън докато процеждаше мед върху една филия.
Хейнс се обади от ъгъла, където елегантно завързваше едно шалче около разкопчаната яка на фланелката си:
- Смятам да си направя колекция от лафовете ти, ако ми позволиш.
Говори на мен. Те се мият и къпят и търкат. Гризением совести. Съвест. А, и тук има петно.
- Това за пукнатото огледало на слугата като символ на ирландското изкуство е дяволски хубаво.
Бък Мълиган ритна Стивън под масата и каза с топлина в гласа:
- Чакай да го чуеш на Хамлет, Хейнс.
- Наистина смятам- каза Хейнс, все още говорейки на Стивън.- Тъкмо си мислех за това, когато влезе бедното създание.
- Ще изкарам ли нещо от това?- попита Стивън.
Хейнс се засмя и като взе меката си сива шапка от връзките на хамака каза:
- Не знам, просто съм сигурен.

=====
следва.... още