на Layla
( продължение-усмивка
на "Сълзи от млади вещици" )))
- Дойдох да посадя в калта,
под облаци и дъжд от сълзи,
едно спасено от света,
невидимо, вълшебно зрънце.
Ще милва черната земя,
ще пие вещичните скърби...
И камъните
ще се влюбят
във цветята му,
и ще пробият път за слънцето :)