автор: chipka

Продължение...5

11

08 декември 2000г. 08,00ч.

В-к "........." - криминална хроника

"42 кг. хероин с много висока чистота бе заловен вчера от криминалисти на РПУ - гр. Ихтиман, информира Софийската регионална дирекция на вътрешните работи. В операцията са участвали полицаи от РДВР - София и НСБОП. Три луксозни автомобила - "Форд Ескорд", "Мазда" и "Ауди" - били забелязани от служителите на реда спрели на необичайно за тях място. Поведението на четиримата мъже около колите им се сторило съмнително и те решили да ги проверят. Единият от мъжете се качил в колата си и се опитал да избяга. След като не успял - Огнян П./42г./, с прякор "Мечока", предложил на униформените солиден подкуп, ако не проверят колите. Те му отказали и тогава той им заявил, че става дума за много "специален" товар. Освен него полицаите са задържали Никифор Б./51г./, Иван С./38г./ и Методи Л./21г./. Според полицията Огнян П. и Никифор Б. са известни международни трафиканти. Предпочитаният от тях метод за транспортиране на дрогата било с влак. Съвместната работа на криминалистите на РДВР - София, НСБОП и Окръжна прокуратура по случая продължава. Според информация получена от високопоставен служител, пожелал да остане анонимен, очаква се да има още арести".

Полковник Георгиев затвори вестника, след като прочете статията и с видимо задоволство отпи от полуистиналото кафе. Изпитаната в близкото минало система вече бе задействана и той трябваше да извади от това максимално, така необходимите му в този момент, положителни дивиденти. В интерес на истината случаят, който се появи така случайно, се оказа доста сложен, но той бе сигурен във възможностите си и знаеше, че с власта която разполага не е проблем да постигне бъдещото му развитие до успешен край. Трябваше да се действа действа бързо и той нареди по телефона да се яви веднага при него един от подчинените му, командващ оперативната група. След немного време на вратата се почука и той, с властен тон, каза на човека отвън да влезе. Здрависа се и посочи стола поставен пред бюрото му. Видът на току-що влезлия не беше от лицеприятните, а по-скоро изглеждаше на приелите небезизвестната отрицателна слава мутри, но за него това нямаше значение. Сега, когато всички новоизлюпени политици говореха високопарно и искаха тъй-наречените демократични промени, хора от този тип бяха необходими на неговия отдел и той не веднъж си бе затварял очите, при допусканите от тях и според тях, малки прегрешения.
- Лейтенант Стоев, случаят от вчера, с който вече да сте запознат, трябва да бъде решен бързо. Това е много важно, както за отдела в който, надявам се имате желание да продължите да работите, така и за тези, които искат качествени резултати от нашата работа.
Георгиев остави кратка пауза, давайки възможност на лейтенанта да асимилира важността на това което му казва, след което продължи.


12

В Ихтиман има четирима задържани. Наркотикът, открит при тяхното задъжане е в голямо количество, достатично за да останат на този етап в ареста. За да не могат да се измъкнат е необходимо да получим тяхните признания, ако не на всички, то поне на някой от тях, както и да се намерят доказателства за тяхната престъпна дейност, които да представя на прокуратурата. Двама от арестуваните са вероятно от така наречената "група на шафнерите", за която наличната информация до този момент не бе достатъчна. Възлагам ви тази задача и искам бързи действия. Използвайте всички необходими методи, за да получим това, което ни трябва. - погледна човека седнал срещу него, давайки му ясен знак за какво точно става дума. - Тъй като следващите два дни са почивни нека задържаните да останат там където са. Добре е от психологическа гледна точка. Това по всяка вероятност ще ги пречупи и те ще кажат всичко, което ни трябва. В понеделник вземете всичко във ваши ръце.
Лейтенантът слушаше внимателно, стараейки се да разбере точно, всичко което му се казва. Усетил намека в последните думи, той вдигна глава и леко се усмихна. Като разбра, че полковника е свършил стана, промълви отсечено слушам и бързо напусна кабинета.


11 декември 2000г. 08,00ч.

Ник усети настъпването на деня от бледата светлина появила се на решетъчния прозорец, поставен над вратата на килията. След като го преместиха от клетката, това бе третата нощ, която прекарва в нея. Неизвестността, пред която бе поставен продължаваше. Не бе направил никакъв контакт с Иван и Огнян и нямаше никаква представа какво става с тях. Но най-много го тревожеше факта, че до този момент никой от близките му, които отдавна би трябвало да го търсят, не се появи. Не бе възможно, ако те са се обърнали към полицията, да не им е дадена информация за задържането му. Не се съмяваше, че те са направили именно това, след като нямат никаква връзка с него. До този момент, където и да е бил, това никога не се е случвало. Във всички ситуации, добри или лоши, в които бе попадал никога не е губил чувството си за отговорност към родителите си и към децата си и съвсем ясно осъзнаваше, че тяхната съдба е пряко зависима от неговите действия. С постоянните си грижи, които полагаше към тях, както и покриването на обичайните им нужди, които възникваха в тяхното ежедневие, той се стараеше да създава спокойствие в трудният им живот и развитие на бъдещето за децата му. В последните години се случи така, че той започна една постоянна връзка с жена, която не бе приета от близките му. Това не промени отношението му към тях. Във всеки момент се стараеше да ги


13

убеждава,доколкото е възможно, да променят възгледите си и да приемат човека такъв какъвто е, както той го е приел, без да се съобразява с мнението на околните и тяхните предрасъдъци. Не преставаше да мисли и за Таня. Беше сигурен, че тя благодарение на многото създадени контакти е намерила източник, от който да получи информация за неговото състояние. Знаеше, че тя не би направила нищо преди да има възможност за директен контакт с него и то без присъствието на странични лица. С течение на времето, след многото проведени разговори, те бяха успяли да изчистят връзката си дотолкова, че тя да се крепи единствено на базата на доверието. Тя бе млада и неимоверно красива, но в неговите очи това не бе толкова съществено. Не това го привлече и накара да изпитва чувството, с което отдавна смяташе че е приключил. Начинът и на действие при определени обстоятелства и възгледите, които си бе създала и приела за правилни, усетил още при първоначалните им кратки срещи, го накараха да види в нея една страна, коренно различна от тази, на всекидневно срещаните млади момичета, търсещи по най-елементарен начин своето място в живота. Най-силно го привлече чувството за отговорност, неизменна част от нейния характер, нещо рядко срещано в съвременната младеж.
Щракането на ключа прекъсна мислите му и той, изправяйки се, погледна часовника си. Докато отхвърли одеалата одеалата, с които се бе завил притиснат от студа, вратата се отвори и полицаят, застанал отвън, го извика.
- Какво искаш за закуска? - попита той Ник, който вече бе свикнал на всекидневната процедура. Храната, която поръчваше, се купуваше от неговите пари, взети при направеният му обиск. В началото се изненада, когато му обясниха правилата. Това би означавало, че ако не е имал в себе си налични средства, ще трябва да седи гладен. След като премисли, намери единственото, според него, правилно решение. Някой си правеше икономии за сметка на задържаните.
- Две банички и едно кисело мляко. - каза обичайното си меню. Не беше гладен, но се налагаше да се храни. Нямаше никаква представа какво му предстои и това налагаше да не създава какъвто и да е проблем в здравословното си състояние. Във всеки един момент трябваше да има пълна концентрация и готовност за съответна реакция.
Полицаят затвори вратата и не след дълго се върна с поисканото от него. Остави всичко на земята и без да казва нищо заключи. Беше понеделник, първият работен ден от седмицата. Ник усещаше, че най-накрая нещо ще се случи, което ще донесе някаква яснота на положението, в което се намира. Въпреки че не изпитваше никакъв глад, взе затоплените банички, отвори кофичката с кисело мляко и започна бавно да преглъща.