автор: OKSIMORON

Така ми е скроила тая шапката,
че без глава накрая ме остави.
Седях и пиех, пак седях и чаках...
Оказа се, че пътьом ме забравила.

Оказа се, че съм глупак. Разбира се,
това ми е присъщо по рождение.
След две-три водки, разредени с бира,
изпадам често в самосъжаление.

Сгреших, че и разказах. Белким случа
на нещо по-човешко и разбрано.
Пропуснах да и кажа, как се уча
да вия като вълк, да ближа рани...

Попитах я дали ме вижда грозен,
дали приличам на любимите момчета...
Накрая се оказах сериозен -
на първи прочит става портмонето ми.