автор: 3endaly

Знам, че знаете...Нямам намерение да се оправдавам за нищо. Всеки опит е ужасно ценен за мен. Хиляди пъти по-ценен от всичко, което може да се види или докосне. Хиляди пъти по-ценен от всички библиотеки на света, преливащи от чужда мъдрост.
Аз мога да летя. Мога да плувам. Мога да падам отвисоко. И не ме е страх да предизвиквам съдбата си. Не ме е страх да провокирам случайностите. Не ме е страх да живея както ми харесва. Не ме е страх от упреците и предразсъдъците на хората, когато съм убедена в собствените си чувства. Може би съм неразумна. Да. Но съм щастлива. Посочете ми един човек, който е щастлив, само защото е разумен и нито веднъж в живота си не е бил спонтанен, и аз няма да му повярвам. Обичали са ме много хора. Мъже. Жени. Най-вече Хора. Много по-малко от тези, които са ме мразили. Но много повече, отколкото всеки от вас може да мечтае. Обичала съм. Неведнъж. И не веднъж- силно и изпепеляващо. Не вярвам в ограниченията на сърцето, защото любовта е безкрайна и безгранична- тя се раздава докрай без да поставя никакви условия. И ако не расте, намалява...Когато виждам, че преливам от пусто в празно, просто продължавам напред, без за нищо да съжалявам. Защото всеки , който е бил част от живота ми, остава да живее в мен по много начини. Не можеш да зачеркнеш спомените си, нито влиянията и прозренията, които ти е оставил всеки един човек, пресичайки сърцето ти. Аз не знам какво значи да срещнеш Човека, единствения, с който ще остарееш. Не знам по какво да го позная, наистина.
Но за първи път в живота си изпитвам такова невероятно желание да направя някого щастлив и да му дам всичко от себе си...
И му благодаря всяка минута, в която той приема с радост любовта ми.