автор: TheEvilOne

Небето толкова синьо,
слънцето помита всичко!
Облаците ослепителни в бяло,
а цялата земя така черна,
потънала в собствената си сянка
и умопомрачение.
Нямам представа какво следва,
но ми харесва как се представя на света.
Отново хванал пътя на някъде,
желано разнообразие…

Утре пак няма да зная къде съм.


Следя предварително начертани
ленти в прави линии
чертаещи спиралата на път,
който води към нищо.
Довечера ще спя на тревата,
още един път, с поглед вперен
в милионите чужди светове…
нагоре.
А огромната луна
и безбройните ми мечти

пак ще ме оставят безсънен.


Щом падне росата ще зная,
че е дошло време да тръгвам
на там, на където не искам
и да зная какво следва.
Небето толкова синьо,
слънцето помита всичко!
Облаците ослепителни в бяло,
а цялата земя все още копнееща
за мене и така черна…
Движен от своите мечти

Пак съм пътник някъде там.