Обичам...
Обичам себе си най-вече.
Защо ли, иначе се оправдавам,
че чакам сън единствен
ласо да обвърже...
Да превърне реалността
във паралелност,
където думи-домино
да няма
Да няма минало
И бъдеще да няма
А само нежност
с дъх на твойто тяло
пропита в моята
отмала!