автор: magiq02

В квадратната ми стая
кръгли ъгли...
От тях тъгата трудно
изпълзява...

Китарата танцува
в страстни ритми,
прикриващи задъхани
копнежи...
Китарата - акорди соло,
но няма го оркестърът
на чувствата...
Със звуците си да
натика в ъглите,
дори усещането за реалност...
А ми се иска да политна с птиците,
и после да се спусна
в преизподнята..

Любов....
Къде ли свършва БОГ
и почва Дявола...
Казаните... с какво са пълни

Сърцето в миг замира...
Заспива в миг мечтата...
А мислите се спускат ниско,
за да целунат бряг недостижим.