когато любовта си отива
умираме
най- сигурно няма от това
да бъдат без огън очите ни
и да сме глухи за песента
на влюбени малки авлиги
когато си тръгне
душата ни зее от болката
после следва мълчание
тишина в която си лягаме
всеки път гледайки с завист
звездите
а тя си е тръгнала
без да попита очите ни
или шарените авлиги
пеещи влюбено
или душата умираща
защото сме мъртви когато
любовта си отива
така
без да попита дали да остане
или я искаме още
или предпочитаме да си лягаме
в тишина
когато любовта си отива