автор: fightingone

Където има лед, има хлад за двама
За двама: и така аз те пуснах при мен.
Полъх идваше от теб като от огън -
Ти произхождаше от роза.

Попитах: как те наричаха там?
Ти ми каза онова име:
Излъчваше сияние като жарава -
От роза произхождаше ти.

Където има лед, има хлад за двама:
Дадох ти двойно име.
Ти отвори очи, а под клепачите -
лъскави дупки в леда.

Сега, говорех аз, затварям моите:
приеми, повтори след мен,
повтори след мен, повтори бавно,
повтори бавно, много бавно,
а очите си - дръж ги отворени още малко!