автор: glishev

В светлото утро дойдоха мнозина
воини в светлата зала на краля,
вождове датски от близо, далече.


Traduttore - traditore…

Колкото повече напредвам с "Беоулф", толкова повече ме хваща срам. Започнах превода с някакви идеи за старата северна литература, които излязоха не чак погрешни, но крайно бедни. В този смисъл бавният темп на работа се оказа много полезен - имах възможност да науча още и се надявам да успея да приложа наученото в по-нататъшните си занимания. Така или иначе, този мой вариант на поемата никога няма да бъде нещо повече от илюстрация. Някои от частите са с по-малко стихове от оригинала (всъщност от съвременния английски превод, тъй като не ползвам староанглийски), за други си помогнах с руското издание… Объркването е пълно и не претендирам, че постигам много повече от задоволяването на собствената си пламенна, дилетантска страст.
Така преводът бавно се образува от различни слоеве на моите знания, усилия и желания, без да е успял (ще си позволя да кажа - засега) да се превърне в българския "Беоулф". Въпреки всичко, изобщо нямам намерение да се отказвам от любимото си приключение.
В настоящата фатална тринадесета част най-сетне поограничих анархията на въображението и не си позволих да вплитам свои хрумки във фразите (освен там, където това беше абсолютно необходимо). Сблъсках се челно с това, което Толкин нарича "a Beowulfian impression of depth". Става дума за неочакваните преходи между времеви пластове, когато по-дълги или по-кратки отклонения насичат хода на поемата. Те могат да бъдат маскирани като разказ в разказа, какъвто е конкретният случай, но невинаги имат и това отграничение от основния текст. Всеки тук ще се сети за простанните Омирови сравнения; но скъпият на съцето ми анонимен нортумбрийски поет не сравнява предмети с други предмети. Той тайничко съпоставя характери и биографии. Драконоубиецът Сигемунд върши подвизи, с които в края самият Беоулф тепърва ще трябва да се изравни. Все пак, принцът-изгнаник Херемод е по-голям храбрец дори от Сигемунд. Но в крайна сметка Беоулф превъзхожда Херемод, защото не е престъпник срямо обичаите на своя народ (именно неназованото престъпление е причина за Херемодовото изгнаничество). И всичко това е изложено в лаконичния вид на уравнение чрез разказа, с който един от датските предводители занимава другарите си по пътя към Еленовата зала. При това нито Сигемунд, нито Херемод са споменати другаде в поемата. Херемод е трябвало да наследи датския трон, но за него не е казана и дума в Прелюдията за основателя на кралския дом (вж. началото на превода). Явно той принадлежи на по-древна епоха от династията на Скилд Скевинг. Поетът ни въвлича в догадки за миналото на датското кралство (по-скоро за родовете, властвали над полумитичния народ на ведерите). Едва решил, че му показват пълна картина, съвременният читател открива, че тя е малка част от огромно тъмно платно, тук-там с видими места от неизвестен пейзаж. Обикновено в такива случаи - а те не са малко в старата северна литература - изследователите казват, че за някогашните слушатели тези мотиви са били напълно разбираема част от народната традиция. Тоест, всички тези мимоходом споменавани герои и събития са имали свой живот литератуна съдба и значение за историческата памет на някогашните хора. Толкова по-интересно е, че за рода на Скилдингите и за пред-Скилдовите владетели изобщо не се споменава в големия обзор на Севера - "Сага за Инглингите" от "Земният кръг" на Снори Стурлусон. "Земният кръг" излезе у нас като "Саги за кралете на Севера" от Снуре Стюрлюсон. София, Военно издателство, 2003. Превод от норвежки - Румяна Сиромахова. Вероятно традицията на англи, сакси и юти от британската Хептархия е запазила имена и мотиви, които са изчезнали у роднините им юти и ведери в Дания и са били съвсем непознати в Норвегия, а оттам - и в Исландия, където пише Снори. Още повече, "Беоулф" е създаден в началото на VІІІ, а "Земният кръг" - почти в средата на ХІІІ в.
Сигемунд, синът на У(а)елс, може би би могъл да бъде открит в "Сага за Волсунгите", но все още нямам достатъчно самодисциплина, за да се заровя и в този масив.
Стига празни приказки. Идват стиховете. Да внимаваме…


Б Е О У Л Ф Х І І І

В светлото утро дойдоха мнозина
воини в светлата зала на краля,
вождове датски от близо, далече.
Пътища дълги изминаха - само
славното чудо да видят: на Грендел
мъртвата лапа и кървава диря.
Никого там участта му не трогна.
Смъртно терзан, той се беше довлякъл
с крачки обречени в черното блато
дето, надвит и отчаян, потъна.
Мръсните кърви на звяра завряха,
кипнаха мръсните блатни застои,
докато там във тъмата придънна
в ужас живота напускаше Грендел.
Сетния дъх той накрая изхрачи.
Адът погълна душата нечиста.
Вождове стари и млади герои
пътя обратен поеха със радост (1);
яхнали бели жребци, те поеха
пак към дома, надалеч от блатата.
Беоулф Смели те хвалеха дружно.
"Славата - казваха - негова няма
равна от бряг до бега на морето.
Той е най-първи сред смъртните люде
в земното цаство под свода небесен!"
(Без да обиждат с туй краля си щедър:
Хротгар бе властник, дълбоко почитан (2).)
Често, когато бе пътят им равен,
радостно се надпреваваха всички,
яхнали свойте коне сенкогиви (3).
Друг път дружинник, храбрец сладкодумен,
стихове ценни запомнил умело,
с ум пребогат на сказания стари,
сплиташе слово със слово във разказ -
всички да радва. Изпървом възхвала
казваше той за делата на гаута (4),
сетне подхващаше своята повест
с думи касиви за храбри постъпки,
както ги бе чул в отколешна сага.
Странни словата му нерядко бяха!

"Дълго воювал, далече се скитал
Сигемунд Уелсинг; и никому дума
нивга не казвал за свойте митарства.
Само на Фитела, племенник верен,
всичко разкривал. Че двамата често
рамо до рамо във вихъра боен
мечове вдигали, за да посичат
твари ужасни, чудовищно стръвни.
Сигемунд легнал накрая във гроба.
Фитела на всички разказвал тогава:
как се сражавал окойният нявга
с дракон-убиец, зъл златопазител (4)
без помощта и на своя роднина.
Грабнал победа - с желязо пронизал
змея ужасен и мъртъв той рухнал.
Мечът прекрасен на кръв се наситил.
Тъй дръзновено сдобил се с блестящо
злато потомъкът Уелсов достоен.
Сетне положил във ладия бърза
чудната радост на воини смъртни
и о море у дома я отнесъл.
Всички народи почитали Уелсинг -
здава десница донесла му слава,
след като Херемод паднал във битка.
Бил той изгнаник рогонен от къщи;
често далеч от дома се сражавал
срещу човеци и твари противни,
ала накрая с измама надвит бил.
Грижи безбройни и мъки сломили
знатния воин далеч от родина.
Жалили много велможи разумни,
дето се Херемод скитал самотен,
повече - дето самотен загинал.
Те се надявали - ала напразно! -
той да се върне, на трона да седне,
своя дял бащин достойно да вземе
и да царува над племето датско… (5)"

Всички тук викваха: "Беоулф Храбри
не е престъпник, а Херемод бил е!"
Пак със конете препусваха буйно,
пътят кънтеше под конски копита (6).
Слънцето вече високо се вдигна.
Стигнаха всички с жребци бързоноги
златната зала с високия покрив.
Властникът щедър сам кралят прославен
слезе от свойте покои, а с него
най-приближените хранени хора,
още кралицата с рой от девойки(7).
***

1. На сутринта датчаните идват до Еленовата зала (Хеорот), за да видят останалата там лапа на Грендел, която Беоулф е откъснал в нощния бой. Сетне проследяват кървавата диря от раната чак до ужасното блато, където великанът вече е издхнал в мъки.
2. Важно уточнение. Естествено, не е честа практика да се възхвалява един чужденец, колкото и храбър да е, когато кралят е жив и здрав в двореца си. Беоулф е изключение, а и крал Хротгар е в повече от отлични отношения с него. Освен това в храбростта двамата не са конкуренти - Беоулф е млад и неговото качество е именно буйната му смелост. Същото е важало за Хротгар… някога. Вече на години, той по-скоро трябва да бъде щедър, а не свиреп. Никой не оспорва щедростта на краля.
3. В английския текст конете са "grey steeds". По-горе те бяха споменати като "horses white" (при мен - "бели жребци"). Конете на старите англи и скандинавци наистина са били дребна порода в сиво, бяло и кафяво, както свидетелстват изображения и текстове. Чисто белият кон е бил особено харесван и са го принасяли в жертва на боговете. От жертвеното месо ядяли. "Horses white" вероятно са яздели само вождове. Споменаването им тук подчертава радостния момент. "Grey steeds" бях решил да преведа като "коне сивогриви", употребявайки частта вместо цялото; но в крайна сметка благородното животно на Гандалф Shadowfax - Сенкогрив - само се появи в главата ми. Излишен ход на мисълта, може би, но не можах да се удържа.
4. Убийството на дракон винаги води до откриване на злато. Всъщност идеята е, че драконът се появява там, където е струпано злато без да има хора, които да го бранят. Златото е радостта на смъртните, но то е и причина за нещастия. Владетелите биват погебвани с натежалото им от кръв злато. Драконът като нечисто създание естествено ще се появи, за да легне върху купа обременени с мрачна история скъпоценности. Висша проява на северния героизъм е, когато воинът надвие дракона и вземе златото със себе си. Така той премахва нечистата сила и връща сред хората блестящото съкровище. В "Цивилизацията" Кенет Кларк отбелязва, че основната материална ценност на древния северен свят, както и най-добре обработваният материал, е именно златото.
5. Престъплението на Херемод вероятно е неволно убийство в рамките на рода му. Ако е извършил простъпка срещу чужд, биха му отмъстили със смърт или би се откупил със злато. Вътре в клана обаче откупът е немислим. Ако е убил нарочно, собствените му роднини биха го премахнали. Изгнанието (понякога придружено с тежка задача) е наказание за неволна, но тежка простъпка. Паралели могат да се намерят в скандинавската, ирландската и дори старогръцката литература.
6. Тоест вече наближават Хеорот. В четвърта част е спомената настилката от бели камъни по пътя към двореца. Вероятно авторът е виждал в родната си северна Англия стар римски път. По неговите плочи кънтят копитата на датските коне.
7. "Слезе от свойте покои", но това не означава, че залата има втори етаж. Бездруго това не е вярно. Освен това никой не е спал в Хеорот откакто се е появил убиецът Грендел. Беоулф и другарите му са първите. Кралят и неговата свита идват от друг дворец наблизо. Интересно е, че най-вероятно Хротгар с най-близките си и кралицата със своите прислужнички спят всички заедно в голямо общо помещение. Тази особеност на бита е потвърдена в романите за Тристан и Изолда", в "Земния кръг" и в ирландската легенда за Дярмюид и Грания. "Stately band" от английския вариант преведох с "хранени хора", вместо, да речем, с "достойна дружина", за да поясня идеята за близост между Хротгар и тези, които спят в покоите му, а и донякъде заради това, че конкретният израз се отнася до най-близките на старите български ханове.

© Манол Глишев. София, 22 - 24, Х' 2005.

________________
Предишна част: Беоулф XII
Следваща част: Беоулф XIV