автор: Mojsei

Здравей Вили,
Продължавам да разсъждавам върху писмото ти. Преди всичко, то е носител на достойнството, проявяващо загриженост за сътоянието на българската литература, а след това е и опит да повдигне и да отговори на важни въпроси, касаещи непосредствено сътоянието на Сайта, в който публикуваме. Ето защо основната нишка на моя отговор е уважението към позицията, която защищаваш, а това, че може да имаме различни становища по някои от въпросите, отново е израз на проявявано разбиране. Позицията ти издържа критика и това е главното.

Ти ми пишеш:"…никога пазарът ни не е бил така беден на български автори. Всъщност има автори, но някак не са забележими и забелязани. Липсва категорична реклама....
Чуждото седи някак лъскаво, привлича, нашенското скромничи и се завира под рафта или направо изпада от него. Сега се преиздадоха томчета на класиците, но съвременното поколение няма нужда само от класика, то иска да види и себе си. И литературата, която трябва да отреагира на тази потребност, сега се ражда..."
Състоянието, което описваш е точно такова. Кой трябва да забележи авторите, ако те сами не се изпълнят с решимостта да стигнат до пазара? Провел съм срещи, лични срещи с една дузина автори от сайта, преминали по един и същ начин и с един и същ успех - предлагам сътрудничество, разказвам за трудностите, очертавам перспективите и етапите, свързани с издаването на книгата, подарявам, издадени от мен книги…Резултатът - разминаване на интересите. Оказва се, че потребителите на сайта са тук, за да се разтоварват/?/, от време на време пописват в търсене на забавлението, а в претенциите си са неукротими. Сайтът е и пазар, и издателство, и информационно пространство, което вече има други правила на организация…Да! Литературата се ражда…Има чудесни автори, аз ги търся и ги откривам, за да им го кажа, за да ги подтикна към необходимото действие, но…те си остават само автори, но не и личности, способни да отговорят на потребността, за която пишеш,за да стигнат и до себе си. Тези автори са се обкичили с псевдоними, които използват като защита срещу враждебната среда и стигат до групата, която ги пресреща, за да вземе техния глас при гласуването…Но ти се смееш и имаш право, защото същото нещо вече сме го изплакали и го виждаме от смешната му страна…Разбра ли ме? Пазарът е сложно нещо и за него трябва да говорим конкретно. Ние вече сме част от него. Ти също "прагматично" отклони предложенията ми?

Ти си права, когато свеждаш разглеждането на емпирично ниво, казвайки:
"Сред моите ученици се разпространяват и книжлета на български автори. Носят ми ги - малки, ама толкова неугледни, на световно неизвестни издателства, обаче вътре...на световно равнище съдържание. Това за мен е положителен знак, че младото поколение вече създава и автори, и четци. Потребността да се контактува със своето се разраства успоредно и със същата сила, с която то се продава навън. Везни."
Не споделям твоя оптимизъм. Световните тенденции при книгоиздаването вече са други. Тиражите са малки. Големите тиражи се дирижират от големите пари, които си създават необходимата им идеология. Карлос Кастанеда е отличен философ, но се е продал за пари и сам говори за книгите си като за глупости, на които не трябва да се вярва, но те заливат съвременния пазар и намират практическа реализация като се сливат с житейските процеси. Стивън Кинг е същата работа! Безспорен талант, който се е поставил в интерес на деградационните съвременни процеси.Тук също може да се открои и такава картина. А младото поколение витаги е било надежда за решаване на проблемите на настоящето. Но кое днес е младото поколение? При отговора на този въпрос се очертава една много тъжна тенденция…

Правиш интересен паралел, когато казваш за Вазов следното:"Вазов например, с неговите многотомия има доста четива, които не са онова, което си представяме, когато кажем ВАЗОВ. Какво тогава остава за пописващите тук и там, които гледат на творчеството като на допълнителна мисия. Т.е. изживяват се като....Ботев, например. Той е "пописвал", за да разреди напрежението и да общува с народа и юнака такива, каквито сърцето и умът му ги сътвори..."
Но, като си почнала за Вазов, защо не продължиш за Ботев? Виждала ли си неговите оригинали. Това, което познаваме като Ботев е дело и на десетките литератори, които са работили върху тези текстове. Но тук трябва да се направи и важния извод - за да имаме велика литература, тя трябва да има и такава цел. Каква е целта на съвременната, нова художествена литература? Вазов и Ботев са велики, защото са слели творчеството си с потребността на времето. Твоето отношение към Ботев и Вазов, което изказваш тук, меко казано, е неправилно. А тук болшинството от публикуващите лелеят манията за величие, свеждайки предметната област на своите изяви до усещанията си, а те пък се разбират като инстинкти. Тук вече смехът нараства до неудържим…
Обединяването на българскарските интелигенти в интелигенция - национално отговорна, за да впише страната ни в съвременния глобален процес е достойна задача на литературата, чиято реализация минава и през собствената екзистенция…
И такъв процес започна тук, за да покаже и…обратната страна на личностната изграденост, но това пък е заслуга на негативизма за собственото му отричане. Говоря ти за конкретния процес, в който сме потопени и в който много добре се вижда позицията на всеки, а най-вече на тези, които се крият. Ти проявяваш тактична смелост и в това е твоето достойнство, за което те поздравявам.