автор: libra

За паметта на кожата..
за аромата и
и... и как пръстите ми могат да докосват..
за влажните дири по твоето тяло които оставям
на всяко разсъмване и вечер когато си лягам
онези сребърни бавни пътеки навсякъде
вили се
спрели до извора
пили
докосвам с думи без да говоря
с ръце като крилата на чайка
когато се спуска към риба
докосвам и не говоря
точно там където всичко губи реалност
да продължавам ли..
продължавам...