Само нощем, когато е тъжно
си търсиш душевен човек.
Защото на пейка в дъжда
животът не е тъй лек
Но щом мине дъжд и луната изгрее
и лудоста те прихване пак.
Оставяш огъня да изтлее
и рипваш отново накрак
Ех ЛОРА, животът минава
радостта се редува със скръб
достойнството само остава
да пази унилия гръб.
Не се сърди на всички човеци
не всички от тях са добри.
Някои спят върху въшливи дюшеци
а други посрещат любовта с гърди