автор: masha

Грях ли е в душата ми да има
чувства нежни и любов?
Грях ли е очите ми да плачат
без сълзи, без стон?
Грях ли е кажи ми да почуствам
самотата на ноща?
Грях ли е да докосна с устни
тежките окови на скръбта?
Грях ли е да чуствам празнината
тъмна бездна без мечти?
Грях ли е да виждам сенки
тъжни сенки без души?
грях ли е, че днес обичам
миналото с толкоз прах?
Грях ли е, че се обричам
на спомена неизживян?
Грях ли е, че мразя силно
веригите на този свят?
Грях ли е, че се отричам
от тежката съдба?
Грях ли е и ако пак повярвам
в смисъла на любовта?
Грях ли ще е ако падна
без да съм усетила страха?