автор: Selianin

На 29.10.2005 год. в град дЛъжку проведохме избори за общински кмет. Досегашната ни кметица стана депутатка и мястото й се оваканти. Тя имаше някакви "дребни" проблеми с прокуратурата, беше много заможна и хубава, даде пари и много друго от себе си, но в края на краищата успя да се шмугне в най-защитения бастион на родината ни - Народното събрание. А там, както е добре известно, са укритието и рогът на изобилието за немалко гузни и престъпни личности защитени с имунитет.
Както се полага, бяха насрочени и нашите днешни извънредни избори за общински кмет. Имаше деветима кандидат-кметове, агитации, късане на афиши, събрания, митинги, концерти, курбани, обвинения, оправдания, обещания, ревове, плювни, сълзи и лъжи. Имаше много мероприятия, но най-много - лъжи!
Всичко мина и замина. Вечерта, в 21 часа и 30 минути, обявиха изборния резултат: за кмет на община дЛъжку още на първия тур бе избран г-н Георги Георгиев.

Той е на 29 години, много е богат, има голям замах (в краденето на агнета и леки коли) и най-важното - него го подкрепиха най-силната престъпна групировка и най-лъжещата партия. Такава голяма, солена и красива лъжа дръпнаха на нас, избирателите от община дЛъжку, че се изпотрепахме да гласуваме за г-н Георги Георгиев, комуто досега всички викахме нашия Герги, простия Герги, недоучения Герги, крадливия Герги…

Вечерята по случай изборната победа започна точно в полунощ в едно сепаре на най-престижния ресторант в областния град. Там бяхме рамо до рамо новият кмет, целият му предизборен щаб, двете му любовници, тримата му въоръжени до зъби телохранители, началникът на районното полицейско управление и аз, платеният (с две висши образования, но безработен) кметски биограф. Когато гуляят напредна, г-н Георгиев вдигна тост за бъдещите успехи на общината и на себе си лично; благодари на сътрудниците си, на престъпната групировка и на партията-лъжкиня, които го издигнаха и подкрепиха в борбата за кметския кокъл. Той обеща още от утре да започне активно да мисли как да се издължи с общински пари и служби на всички хора и фирми; на престъпната групировка и партията-лъжкиня, които го подпомогнаха за изборната победа и да се разплати с враговете си чрез пълното им икономическо задушаване. Да, още от утре той ще започне да се разплаща с онези, които го плюха по събранията, митингите и кьошетата. В това никой от съмишлениците му не се и съмняваше.

След поздравления, цветя,песни, танци, изпълнения на цигулки и други приети в подобни случаи ритуални процедури, компанията се понапи, жените се поотпуснаха, обстановката стана една никаква… Тогава кметът г-н Георгиев отново взе думата и на присъщия за общата му култура и недовършено средно образование език каза:
- Гуспуда и дами, приетелки, либовници и приетели мои! Ощи къту издигнъхти къндидътурътъ ми, мъкър чи сички зъд гърбъ ми ми викафти ниграмотниа Герги, ас бяф дустатъчну умян дъ платъ бугату нъ тримъ учини и опитни убществини мънипулатури ут облъстъ, тъй дъ мъ пусъветвът, чи дъ ни си фърлям пърити нъ вятъръ, а нипримену дъ станъ кмет нъ убщинъ дЛъжку, зъ дъ зъбугътея ощи по-млогу, пък нъ следвъщити пърлъментарни исбури дъ станъ и нъроден придставитял, щоту там ъвантътъ е най-голямъ. Тес тримъ учини пумогнахъ млогу ф пудгутофкатъ и риализиръниту нъ гуляматъ ми притизбурнъ лъжъ, с куяту умаяф толкус млогу хоръ, чи збраф сидимдисе и два пруцентъ од глъсувети им. Тук сми биз-бизе, ф млогу тесян крък и ши спуделъ с ваз, чи нямъм ни най-малкуту нъмирение и вазможнус дъ испалнявъм придизбурнътъ си лъжъ. Казану уткрувену, притисбурнътъ ми лъжъ е нъправу неиспълнимъ фънтъсмагориъ… Тя е енъ примамкъ зъ нъивни мишки… И мишкити, какту видяфти, съ фанъхъ! Къпанят штракнъ! Ас съм утбран. Тримътъ ми саветници, дъ съ живи и здрави, ши ми казвът кък дъ съ измаквъм ут тук нътатъкъ. Те за туй съ зъвършили дистанционну; знаят кво и кък, ъ ас знам дъ им плащам зъ ъкъля, койту ши ми давът ут тук нъ тъй. Те ши ми пумогнът дъ си купъ и више убразувание по тъй-нареченту дистанционарну пудкупвание… Саму слид два месицъ ас, Герги-глупавия , ъко ни съм вишис, зъплюйти мъ, мъкър чи ши съм ваш кмет… И ши изкам дъ ми викати кметъ-Георгиев-умния или кметъ-Георгиев-учиния!... Мисла, чи съм млогу ясен и точян.
Сига жилая дъ ви поразвеселъ с кратак и пуучителян ипизот ут изториатъ нъ нашту селу. Трите учини тикви ми гу расказафъ.

… Приди повики от сто гудини нашиа сигашен грат бил селу… Селуту съ казвълу Дългохуе*у. Ф негу избури зъ кмет съ прувеждъли всякъ гудинъ приз зимътъ. Кумисия ут три утбрани, яки сельенки чрес упипвани и пръктическу исмервани пу най-чеснен, прицизян и публичян начин уприделяли кой од къндидатити-маже е с най-дълък, зъ дъ стани кмет на селуту… Моя пра-прадяду Герги жювеел в бълканъ, дучул за туй селу, ришил дъ му стани кмет, с гулеми перипефии исминъл с конь стутици килуметри и ф еднъ фъртунъ рану-рану сутринтъ пристигнъл ф центъря нъ селуту. Ф кметствуту светял саму идин финер. Къту вързъл коньа си нъ врътатъ нъ кметствуту и съ пуутупъл од снегъ, пра-прадяду ми Герги влязал ф стаичкътъ нъ кметъ, зътворил врътатъ и пуздравил мажъ, койту нъ кулени духъл с устъ, зъ дъ ръспали печкътъ. Зер, слет някулку часъ тук, нъ топлу, прет кумпетентнътъ женскъ кумисиъ щели дъ съ съзтезавът голи-голенички къндидатити зъ кмет нъ селу Дългохуe*у…
- Откъдя си, гуспудине, и що дириш тъдявъ? - пупитъл мъжъ прудължавайки дъ духъ в печкътъ.
- Не съм тъдявашен, ут бълканя съм - удгуворил моя пра-прадяду.
- Що думъш!?... Чак от бълканя?... Що дириш тукъ? Що ни ми удгувори? - прудалжил дъ питъ мажъ.
- Идвъм пу рабутъ, нес ши ви станъ кмет! - високу и ясну казъл пра-прадяду.
- Тъй ли? Чи ти знайш ли как съ ставъ кмет в туй селу?
- Знам… И неслочайну дойдоф. Смятъм, чи ас ши ви станъ кмет ду няколку часъ.
Растривожян ут чутуту чувекат съ исправил, зърязъл паленту нъ печкътъ, ръсгърнъл утпред имурлукъ нъ пра-прадяду ми Герги, пуугледал путурите му и казал:
- Нъпрасну си бил толковъ пъть… Ас цели усемнайсе гудини палъ печкътъ нъ кметъ и му слугувъм… Моя иструмент стигъ точну и нъравну с лявуту ми куляну. Вечи умориф четри бабички. Сига зимаф петъ… Ну се съм слугъ и ръссилян. И се чакъм дъ умре кметъ, чи ас дъ съ нъстанъ нъ мястуту му и друк дъ ми пали печкътъ. Ну, ни би… Нашиа кмет е ут двайси и две гудини. Нес той пак ши устани нъ постъ си, щоту негувиа иструмент е толкус дълък, чи глъвътъ му стигъ чак ду левия му царуль. И трити жини од кумисиятъ цялъ гудинъ съ натприварват ина прис другъ и ден прис ден плитът шепчици зъ глъватъ нъ иструмента му, куяту те млогу убичят дъ исмервът и упитвът, кугату гу канът вечяр нъ гости пу кащята си…
- Е, щом й тъй, ас ши ви станъ кмет - казъл моя пра-прадяду.
- Ти луд ли си бря, чувек?... Ни ръзбра ли къкво ти казаф? Нашиа кмет е с най-дълък… Аку ни си ръзбрал, то и селуту ни затуй съ казвъ Дългохуе*у…
- Разбраф сичко! - удгуворил пра-прадяду ми Герги. - Придай нъ кметъ хич дъ ни идвъ прет кумисиятъ. И ти същу… Няма смисал дъ съ излагъти… Ас моя гу нъвивъм три пъти нъ кръстъ си и му подпъхвъм глъватъ нъдолу къту вуйнушки пуясук… А сигъ си свубоден! Оовулнен си! … Ас съм веки кметъ нъ нашту селу Дългохуe*у… Придай тувъ нъ сички мои съселини!.. И най-веки нъ съселянкити дългохуе*ки… Скору ши съ зъпузнаьъ с тяф…

Ушъшавян ут чутуту и фтрищен ут думити нъ новиъ къндидат зъ кмет, рассилниат укукорил учи от страх и нъ задян хот съ измъкнъл ут кметствуту. Чрес негу и ут устъ нъ устъ тривожнатъ зъ някои, и радоснъ зъ други, нувинъ бържу съ расчулъ ис цялту селу. Саму слет час хоратъ, и най-веки жинити, съ струпъли прет кметствуту и бес дъ питът кумисиятъ, нъ юнашку дуверие, приели с пуклони и тименетъ пра-прадяду ми Герги зъ кмет нъ селу Дългохуе*о…
Явну ут тугавъ нашти хоръ съ си нъививни и секи можи дъ им стани кмет с иднъ гулямъ, упъшатъ лъжъ… Къкту, мижду прочум, нъправих и ас… Мойта лъжъ убаче беши научну ръзръботенъ и носиши мудернуту ими "Предисбурнъ плъфтхормъ".

Минъли гудини. Млогу жини ут селуту, в туй число и пра-прабабъ ми, са думогнали ду пра-прадядовиа… ду кметскиа… Устанали дуволни, ну ръзбрали, чи той жистоку ги е излъгъл прес оня зимян, янвуварски день. Уш пазели ф тайнъ, но лекъ-полекъ сички в селуту съ нъучили зъ дъртътъ лъжъ, куяту им теглил кметъ, моя пра-прадяду Герги и гу прикръстили дЛъжку-кметъ… Кугату душли по-цивилисовани зъ селуту врименъ, съ нъложилу дъ сминат имиту Дългохуе*у, зъщоту билу ниприличну. Млогу мислили хоратъ къкво дъ бъди новуту ими нъ селуту. Най-накрая пуслушали сто и две годишнътъ бабъ Петръ, дъштера нъ пра-прабабъ ми, и гу прикръстили нъ селу дЛъжку. Тя знаяла зъ подвигъ нъ пра-прадяду ми Герги личну ут майкъ си, куяту билъ присидателкъ нъ селскътъ исбирателнъ кумисиъ и къту тъкавъ честу канелъ дЛъжку-кметъ нъ гости у домъ си вечяр… Те тъй съ пуявилу нъчалуту нъ моя рот, тъкъ е душло и мойту ими Герги… пък и моя ъфффинитетин към кметскиа пристоль…

*И днес, хората от селото са доверчиви и лесно се лъжат. Пък и в градовете нерядко гласуват за какви ли не отрепки, за престъпници, за неграмотни и посредствени кандидати, някои от които после се докопват чак до народното събрание и решават съдбините на държавата и народа. И, за капак на всичко, постоянно получаваме поздравления от напредналите страни за големите ни успехи по розовия път към прогреса и демократизацията.

Да се смееш ли, да плачеш ли, ти сам си реши, читателю! Де да имаше сега някакъв обективен метод да се измерват акълът, квалификацията, подготовката, общата култура, честността и предаността на кандидатите за кметове? Така, както обективно, публично, наивно и чрез измерване са избирали кмета на село Дългоху*о преди да се появи кметският пра-прадядо Герги…

Какту съ казвъ, дъ съ ни чистити новити кметуви! И дъно дъ нямъ тъкиви къту вишистъ-кметъ Герги-учиния! Ъку съм ти искъльчил акъля, молъ зъ изфинение, читателько и читательььу!... Жилая ти здрави и хем дъ глъсувъш с ъкълья си, Исбирательььууу…