автор: Craig

Може би не чиста комедия, а трагикомедия. Защото подобни неща се случват в големите жилищни кооперации. Тук съм се опитал да погледна с усмивка и от веселата страна на всички тях.

--

Станах в 8:00. Много спах вече, та се изморих да си почивам, а и ми писна… aлармата на комшото Гроздан. Тоя изкорубен кошетник вчера взел, че си натургал аларма на триколката, да го задигнат лешоядите дано. Само чалната, размотана мумия би му свила тъпия, симетрично крив саркофаг. Тъкмо е удобен да се погребе нейде в него по пътя. Аман и от алармата в коптора му - тази квачка нонстоп вика като истерична. Следобед думва до край грамофона, пуска си различни плочи, върти ги напред - назад и разхожда игличката отгоре им. А в 14:00 пък от тях закънтява смърдящият канализационен глас на БНТ - "Канал 1", през мъгливия им чернобял аквариум от 60-те години, марка "Вихрен". Тоя жилищен блок наистина яко жили. Не искам да живея тук вече. Дойде ми до вежди чистачката сутрин да звъни с молба да си изпере парцала в мраморната ми баня, понеже у мазето разграбили чешмата, а трябва да си свърши работата и да допочисти наденичките на спящите във входа ни песове, влезли през невидимата входна врата. Аха, сега ми става ясно защо това брано лозе Гроздан има за дръжка на талашитената си гаражна врата кранче за топла вода. А отгоре - написано двуредие: "ВНИМАНИЕ! Пàри!". Ясно ми става и защо калинката му има странен теглич с формата на чучур. А къде ли е другото кранче? Тотално ми се удуши душата от тоя, ей! Доколкото знам, не може да кара мотор, тъй че е достатъчно да му развинтя едното предно колело на триколката и да залитне у някоя канавка. Ама то пък няма с какво! Дадох му гаечния си ключ преди два дни, за да си сбъдне мечтата, да монтира подвижен капак на комина, че напоследък падали в него прекалено много гълъби. Сега разбрах и защо по едно време въртеше бизнес с възглавници. После не ми върна гаечния ключ, понеже домашният му броненосец проявил интерес към метала, но бил изпреварен от скунса му, който пръв лапнал ключа. После броненосецът му изял скунса и сега го тъпчат с разни илачи за стомах, че да не се уригва.
Брат ми се събуди. Устата му миришеха на зайчарник след снощното пируване и му казах да си изтърка зъбите. Отвърна ми, че за 57 години зъбите му били вече достатъчно изтъркани, пък и четките ни за зъби били толкова стари и оплешивели вече, че и за беззъба пенсионерка не ставали. Трябвало да си ги сменим. Така и направихме - тази сутрин си измих зъбите с неговата четка, а той - с моята.
После се запътих към магазина за банички и кисело мляко. Вземам по две кофички, защото брат ми държи на него специално да му купувам кисело мляко с минал срок на годност, понеже инак не му било достатъчно кисело. Затова в никакъв случай сутрин не стъпвам в модерния ни супермаркет, а пазарувам от кварталния гараж на съвходника Манджарев. След това се отбивам през аптеката да купя хапчета против разстройство. Обикновено ходеше брат ми. До последния път, когато казал да му дадат хапчета за разстройство и аптекарката послушно изпълнила поръчката му. После си пренесе походното легло в тоалетната.
Тъкмо се върнах и... вратата буквално зазвъня, защото досадната комшийка Смислова чукаше по нея с щипка за простиране. Отворих. Заля ме с една джунгла гущери и змии. С тези чаршафи сушилнята била заприличала на декорирана призрачна стая от постановка в сатиричния театър и нямало къде да простре чорапогащника на мъжа си. Казах й, че ние не ползваме чаршафи. После ме попита, какъв е онзи матрак долу пред мазата. Отвърнах и с въпроса, какво й пречи един матрак пред мазата, щом не трака. Започна обаче да обяснява, че бил точно пред решетъчната врата и не можело да се влиза, та трябвало чак да ляга на него, за да стигне в мазето. Накрая се измъкнах с думите, че не е мой. Но всъщност го домъкнах от вилата на баджанака, понеже Сали от циганската къща на отсрещния тротоар ме помоли да изнамеря нещо подходящо за шейна за 17-годишната му щерка и 5-те и деца. Както и да е. Затворих вратата пратих Смислова при съседа Гроздан Шкембов. Отстъпвайки назад, се пресрещна с бабата от съседния апартамент, която тъкмо отваряше асансьора. Бабата залитна и ченето й изхвръкна в асансьорната шахта, а тя си глътна устните...
След малко разправии между Смислова и Шкембов, из коридорa всичко утихна. Минутка по-късно се звънна. През шпионката видях единствено нещо кафеникаво. Отворих. Беше Гроздан с нанизан чорапогащник на главата. Помоли да му услужа с ключа за сушилнята, че да си прибере чаршафите - своя го бил изхвърлил в канала, защото повече не искал да я ползва.
Късният следобед. Вече беше сумрак. Тъкмо се загледах в един филм, когато дочух нещо. Стори ми се, че някой рекламираше цирк. Така си и беше - през терасата видях, че отдолу домоуправителката викаше да слизаме на събрание.
Когато слязох, се бяха насъбрали десетина комшии и комшийки и люпиха семки, сефтосвайки лъснатия сутринта вход. Всички те държаха да има защо да плащат на чистачката. Гроздан паркира триколката си точно пред входа, за да ни свети, понеже крушката на стълбищното осветление бе гръмнала. Светеше ни обаче само с единия фар. Другият му фар зяпаше разкикерен настрани, осветявайки съседния вход.
В крайна сметка, разбра се кой с какво ще се заеме. Трябваше да се сложи входна врата. Това щях да изпълня аз следващата седмица. Имаше и скандал за плащането на асансьора. Дебелият Манджаров се дракаше и заяждаше като ръждив селски райбер с всички, които вървят пеш и не искат да ползват асансьор, а те се оправдаваха, че така поддържат формата си. Той очевидно също държеше на своята овална форма, затова, като редовен ползвател на асансьора, не отстъпваше. Но преди всичко, казахме на Жълтурков да прескочи по-скоро до магазина и да подмени изгорялата крушка. После всеки се прибра в бърлогата си.
Тъкмо се загледах в един филм, когато в ушите ми се натрапиха страшна тупурдия и сирени. Из входа вратите затрещяха като в затвор и съседите наизскочиха като прасета пред заколение, насочвайки се надолу към партера, за да видят какво става. И аз се присъединих към стадото. Бях неговата бяла овца. Отидохме и що да видим. Ченгетата съпровождаха Жълтурков до дома му. Бил вдигнал страхотен скандал в магазина за осветителни тела, защото отказали да му подменят изгорялата крушка. Що за тъпост измисли домоуправителката Фалшиментова, да възложи на него тази задача!? Каква ти домоуправителка, за този наш бардак ни е нужен домооправител! Жълтурков наскоро го изгониха от районния психодиспансер, понеже намерил общ език с кукумявките по дърветата и така цяла нощ си приказвали, като пречел на сълудничарите си да спят. Раздали на диспансеризираните тампони за уши, но и това не помогнало, защото на сутринта ги намирали посинели и с тампони в носа. Заради това му връчили една сигналножълта книжка и го пуснали с охота от психото.
С асансьора на порции се транспортирахме по апартаментите си. Брат ми спеше под леглото. Аз се разположих отгоре.
Часовникът сочеше 20:45. Тъкмо се загледах в един филм, когато на вратата се звънна. Бе съседът Шкембов. Покани ме у тях да ударим по една ракийца. Омилостиви ми мнението за него и реших да го уважа.
Седнахме на масата, а от банята им се чуваше бълбукане. Обясни ми, че в момента жена му се къпе в новата им уникална вана с размер, колкото цялата им баня. Идеята за това им дошла, след като им се задръстил каналът. След малко жена му излезе и намина със странен халат на ромбоидчета, носейки маша с оголени реотани. Недоумяващ, казах на Гроздан, че машата им е повредена и че токът ще удари жена му. Той отвърна, че всичко е наред. Булката му просто е открила, че така по-бързо и ефектно се накъдря косата.
След малко Гроздан сипа гроздова, докато обясняваше как очният му лекар не върши никаква работа и все са му малки диоптрите, та щял да прежали два буркана за туршия и сам да си стъкми от дъната им очила. Донесе и стария си VEF, да послушаме малко радио "Христо Ботев". След едноминутно въртене на кранчето за студена вода, сложено на мястото на счупеното копче, намери търсената програма.
Седна, чукнахме се и тъкмо да отпия, в кухнята се намърда броненосецът им и… се уригна! После нищо не помня...

Всички прилики и разлики с действителни и недействителни лица, други телесни части и събития са напълно случайни и подлежат на изследване чрез Теория на вероятностите.