автор: Anton_Fotev

Сняг, песен, есен, величие, небе, неми облаци
И вятър в камината, където пламъците пращят с първичен уют.
Свила съм се на топка до теб,толкова малка,че се побирам в дланта ти

Ммм - добре, сестице - казвам ти аз - по-големият ще се качи да оправи проклетия комин. И после ще си сготвим, и аз ще нацепя дърва и ще те сваля с джипа в града, където те чакат твоите танци, уроци по литература и гаджето ти естествено

- Не го поправяй - замаяна съм от танца на белите пухчета - красиво е да гледам снежинките как се закачат по носът ти!

- Детко - прекарвам длан по косата ти и те притискам под мишницата си - както едно време, преди да станеш на единайсет, когато не се страхувах да се боричкам с теб и да те дразня и да те щипя по бузките... - коминът трябва да се изчисти. Или аз или татко трябва да го направи.
- А и от уроците по литература ми става още по-студено... По-добре ми е тук
- Знам, сестрице - имаш отлагане на наказанието - първо ще сготвиш... искам малко спомени от детството, със застройка от забравени бели и кюфтета от смях... - Но не бих отказал и пилешка супа.

-Ще стоя на дървената маса срещу теб и ще си люлея краката,ще ровичкам с вилицата из чинията и ще се закачам с теб.Тайничко ще ти правя гримаси,наведена над чинията,докато и двамата не прихнем да се смеем

- Понякога ме караш да забравя, че си пораснала, че имаш свита от ухажори, или че си станала леля... малка, осемнайсет годишна леля... виждам своето детство в теб... помниш ли когато за пръв път ми хвана пръста от бебешката си количка--- аз бях на девет години, а ти на на девет дни... И имаше ей такива огромни, очудени от света очи.... и беше плешива.
- Вятърът намън ще блъска и вие,но на нас ще ни е топличко.
- Да - съгласявам се с теб - тук е топло.

...Вятърът нещо се блъска с рамо в покривчето на комина и изведнъж огнището започва да тегли както трябва.... мистична му работа... сигурно вселената се е пренаредила заради нас - докато си го мисля с отнесена физиономия ме замерваш с топченца хляб - правя два три боксови отклона и вдигам като щит празната си чиния.
- Батеее,така не е честно! Изобщо не е честно!
- Мога и без чиния, Янче ... но трябва да стана от стола, за да използвам краката за да маневрирам - и пак няма да е честно.... : - )

...Затова ти се оставям да ме уцелиш... знам... сега ще ми се подиграваш, че съм толкова стар и бавен. Знам те аз! Чувам възторжения ти вик, когато успяваш:
- Ха! Винаги съм била по точна от теб. И съм бягала по-бързо от теб.Понякога нощем още чувам тупкането на босите си крака, бързащи да се шмугнат под юргана преди теб!

...Усмихвам се - защото това е тайна, която никога няма да ти издам - батковците нарочно бягат по-бавно от малките си сестричета. Смехът ти вибрира:
- Старите кокали бавно се движат!това скърцане от теб ли е?

... Някой ден освен леля ще станеш и майка и ще го разбереш... да от мен е- преструвам се на стара панта за да се приближа прекалено близо... усещаш се твърде късно... да те видим сега ,танцьорке, какво ще направиш срещу боксьор.... настъпванка:
- Настъпванка... танцьор срещу боксьор.... чии нозе са по-бързи и светкавични. Ти ловко избягваш сблъсъка, гушвайки се в мен:
- На малките сестричета много им харесва да настигат батко си и да обвиват ръце около шията му,за да се почувстват сигурни.Няма да те настъпвам сега,а когато не гледаш - наистина успяваш да ме настъпиш изневиделица:
- Изненада!... Разсея ли се?
- Изненада, Янче!

.... но аз отдавна се страхувам да те прегръщам... когато стана на 11 миризмата ти се промени.... нещо се появи между нас и вече не беше същото. Ти знаеш ли, че осемдесет и пет килограмовата буца мускули ... е и половинка кило сланина.... се страхува от теб...

... Виждам тревогата ти, когато те прегръщам, усещам какво те тревожи... Превръщам се в Жена...а на мен така ми липсва това сгушване в теб,когато нищо друго не съществуваше... като кукла съм в ръцете ти -мъничка и чуплива...

...Знам, че ме разбираш и не се сърдиш когато се отдръпвам... но сърцето ми замира в ужас, когато някой път без предупреждение ме прегърнеш и усетя тялото ти... моето малко голишарче, пред чиято детска количка вървях и блъсках минувачите, за да не я доближават.... вече го няма...
- Искаш ли чай? - въпросът ми те кара да се нацупиш подозрително, понеже знаеш кой всъщност прави чая
- Искам...май...искам да си откраднем шоколад и да си го разделим тайничко,напук на учителката по балет и забраните да не ям сладко
- Але хоп.... това небесно синьото какво е, правоъгълно такова едно, с кравичка и ведро мляко на картинката.... някой пищи от радост и ми изтръгва шоколада от ръцете... ама чакай, нали щяхме да делим?

... Ще делим друг път:
- Това е то- промърворвам усмихнат - семейната демокрация в действие. Ти се хилиш:
- А най е вкусно когато си облизваш пръстите...
- Добре де - поне едно блокче? Ще ми стане нещо, момченце съм?
- Няма пък, целия ще го изям!
- Крадла - като го казвам и двамата избухваме в смях - ... ама ти си се и омацала-- бегом да си измиеш лицето
- Ще го измия,ама водата е много студена. Ще стана бяла като снежинките дето влизат през комина
- Хайде - самодивите не се страхуват от студената вода - бегом на умивалника - опитвам се да го кажа със строг глас и ааахааа да успея...
- Хахаха-опитваш се да ми се мръщиш ли? Хайде де,батееееее....много е студено,не искам!
- Ми ако ТОЙ те види такава омацана, а? - виждам ужас в очите ти, от който прихвам и за отмъщение получавам шоколадом пръст през фанелката.
- Ами...няма да ме види,а фланелката после пак аз ще я изпера,така че...поне да я доомацаме! Спасявай се,докато е време!
- Не е честно, сестрице - трябва да пазя върховете на пръстите ти!

... ама само как ги разперваш тия ръчички, а една грешка от моя страна и някое от тия ноктета ще бъде счупено... пак трябва да се правя на Класиус Клей... игра с дистанция... отклон, отклон, потапяне:
- И не ме первай през анцуга... ударите под пояса са забранеи.... хак да ти е, сега някой трябва да пере и долницата... абе ти тоя шоколад изяде ли го или си го размаза по пръстите... от къде толкова много... милост, бе, милост!
- Той нали шоколадът е да това-да се размазва!Иначе е прекалено скучно! ... хъх.. Май и моите дрехи ще трябва да изпера
- Е не, вече съм възмутен - аз моята половинка щях кротко и почтенно да я изям.

Меко тай-дзи отвеждане на дясната ти ръка с моята лява и съм зад теб. Тая лапа, дето те сграбчва за яката помниш ли я... не, не ритай назад, коте такова.... ама не е честно, ти знаеш, че нищо няма да ти направя.... мда... и твоите дрехи... боже колко поражения от еднна милка??

- ...Как смееш.... виж на какво ми направи дънкито! И това ми било брат?... Пусни ме де,не е честно!Аз като не съм толкова силна като теб...

... Пускам те и започваме да се хилим и виждам слънцата от детството в очите ти... непознати очи на възрастен. Усмихваш се и с тон на императрица изискваш два кубика топла вода... процес, който започва от навеса със дървата...
След два часа те чакам в джипа... ти пробягваш разстоянието и скачаш вътре. Мен ме напушва ме смях, докато крешиш да пусна парното.... с това облекло сигурно ще ти е студено и в лятна вечер по Беломорието... Кожух, който стига до над коленете, тънък чорапогащник... токчета.... хайсе, сестрице, да слизаме от планината... и вземи ме запознай с НЕГО

- Ще ме заведеш и ще ме оставиш в ръцете му - лоша съм - Да те запозная-нееееееее-има да му обяснявяш как трябва да се грижи за мен.

В отговор се правя на сащисан:
- Предпочиташ татко да му обясни какво ще направи с него, ако ти разбие сърцето??...
- Предпочитам да не се грижехте толкова много за мен и да ме оставяхте да си правя грешките! Искам да се науча сама да се грижа за себе си.
- Ще ти се, Янче! ... хайде, стига си зъзнела- беше навън само няколко секунди и парното затопля кабината като сауна... охо, някой се е гримирал?

... усмивката ми те кара да ми удариш един в рамото... мигновенно изсумтявам, защото хлъзгавия път на планината не търпи такива неща от пътниците. Ти:
- Няма да съм вечно "малкото момиче" на батко!
- Вечно не... но за още един неопределен срок години.... кой е по-големия с девет години, а?
- Не се прави на голям- изплезвам ти се най-нахално и те сръгвам с лакът! Нервна съм:
- Кога ще стигнем?

...Той ме чака. Дали ми е донесъл цвете? Розичка? Дали ми е взел роза...

- Яна, не ме ръгай с лакът, когато карам по този път, особено в такова време! Ще спра колата и ще те напляскам по ъъъъ... няма значение.... да отложим за друг път възпитателните мерки!

... ей го кръстовището към големия път - два завоя и големия град се ширва пред нас.... след малко гъмжилото от коли, светофари и пешеходци ни залива...

След малко сме на спирката на осмицата и някакъв лешпер стърчи с половин глава над околните и неуверено премята някаква розичка в ръцете си. Правя се на ядосан:
- Ще му дам аз една розичка... оп, ама това е едно брато от тренировките по ББУ! .... Янче, не само че няма да те напляскам, а ми ще сляза да го видя.

.... братото е стар мой познат - малко по-млад, но го бива, боец...

Само да посмееш!- възмутена съм до дъното на дамската си чантичка - ако го отплеснеш да си говорите за ваште си работа, аз няма повече няма да ти проговоря!

... Хиля й се...

- Чакам от толкова време да излезем, не смей да ми се натрисаш! Хайде,да ти видя гърба! - сестрата в мен се смилява -А "Братото" ще го поканим утре на вечеря - да се наговорите и да си показвате разните там хватки.

... Хиля ти се, защото той е познал вече номера на колата.... късно е чадо, виждаш как пича прави кръг с ръцете си, със пуснати надолу лакти, и дланта на лявата ръка е изпъната нагоре, а юмрука на дясната се допира в лявата длан. Лек, 10 градусов поклон в кръста - повтарям движението както съм седнал, макал че той почти не ме вижда

- Мъже.... - напушва ме едновременно яд и смях -как може да са такива?

- Но нали съм брат... от мен да мине.. скачай

... Чак си се треса на седалката от удоволствие... измърквам:
- Кой има най-добрия брат на света?
-Тиииии!
- Чак заслужаваш целувка по бузата!

... Вадя от задната седалка кутия сезони... питам знаеш ли как се ядат бомбони на любовна среща... получавам чисто котешко изръмжаване... ех, сетра ми ми завлича познат от бойните.. светът е малък...

- Май пропусна да кажеш до колко да се прибера? - нервната възбуда ме прави язвителна. Чак след миг се усещам, че сама се прецаквам. Но брат ми е благороден дух:
- Той ще те прибере... по скоро Небето над Тиен'хара ще падне, отколкото да злоупотреби с теб или да позволи да ти се случи нещо... първо трябва да го застрелят... от разстояние... , за да могат да стигнат до теб. За него съм сигурен. Думите ми карат Яна да се смее:
- Хехехе - дори се плезя на брат си, но смехът ми един такъв подрезгавял .... от мисълта за мъжа, което търпеливо, усмихнато ме чака да сляза от колата... усмивката му ме приковава безсилна върху седалката.

- Не се плези, детко - човекът е с четири години по голям от теб... готова ли си за сериозна връзка... познавам си братото! Не е от еднодневките.... да го бях търсил за зет, нямаше да намеря такъв.
- Чак пък зет!Не си въобразявай!Оставяй ме вече...
- Хайде тичай.. и да знаеш, че му имам мобилния!

... светът е малък.Шум от хлопване на вратата - гледам ви как се прегръщате и се усмихвам, докато той сочи очудено към джипа
- Брат мииии!

... Отварям вратата и викам: - Какво има сега?- После виждам изражението й и мигновенно проумявам всичко:
- В неделя аптеките са затворени, гълъбчета... да си се сетила навреме.

Братото се намесва решително и хладнокръвно:
- Ако можеш да ни хвърлиш до дежурната аптека в другия край на града... за ...аналгин...
- Щом е за аналгин може!

... полагам неистови усилия да не се разхиля... Братото пази достойнство, но сестра ми направо се тресе - от внезапен свян ли, от що ли... мътна му, женска работа.
Нейсе - качвате се в джипа и потегляме към другия край на града... оставям ви където трябва и отивам по моята си работа.

Почти пладне е.....
Слънцето - бял диск крехка светлина, се пързаля по гърбовете на облаците...
...и...
...аз се сещам, сестрице, че забравих да ти дам бомбоните.. Нищо, дъщеря ми ще ги изяде, давайки един два на мен и любимата ми жена.
Ще си припомним как се ядат бомбони на любовна среща.