ПАЯЖИНАТА НА ЖИВОТА - 4
/Философия на можещите/
РЕАБИЛИТАЦИЯ НА ЧОВЕКА - ОТ СЕКСУАЛНОСТТА
ДО ВЯРАТА- 7
(Продължение)
4.19. Нормална сексуалност, отклонение, перверзия
Еротичното е синоним на сексуалност:
Туй високо трябва да се каже,
Но сексуалността не се изчерпва с еротичността -
С продължението си тя ще ни накаже?
Стигаме до сложните нюанси
И е нужно строго разграничение,
Постигано като аванси,
За да няма с разбирането притеснение.
И посочваме: нормално, отклонение и перверзия
Като собствени равнища -
Всяко има своя визия,
А чрез нея - хиляди огнища.
Страстите, когато се разбунят,
Равновесието се нарушава-
Те пък болестите канят,
С което индивида разрушават.
4.20. Еротика, перверзия, социален живот
-Деформираните социални отношения
Раждат в обществото и перверзия устойчива -
В тази връзка всички намерения
Търсят визия приемлива.
Прверзията, която съществува вече,
Произвежда в обществото Деградация-
Тя нормалното почти отрече,
Че с нея правят Демокрация.
Разцъфти ли социалност,
Като пълна трудова заетост,
Зрее и нормална сексуалност-
Няма нужда от предвзетост.
Съществуващата вече сексуалност
Дава своите импулси
И крепи развиващата се социалност
С положителни ракурси.
-Фройд не вижда връзката двустранна
На посочваното отношение.
Той я сочи като едностранна
Без да има притеснение.
4.21. За връзката между крайностите
Сексуалността се срива в глад,
Щом е станала играчка-
Даже да си млад,
Ще последва плачка.
Как нагонът да прерастне в любов? -
Може ако стане чудо!
Не бъди за туй готов
И не почвай поведение лудо!
4.22. Психо-социо-физиологичен проблем
-Щом отсъства мрежата за възпитание,
Като личностно влияние на средата,
Индивидът е обречен на страдание -
Как да се предпази от бедата?
-Структурата на терапията е сложна -
Психо-социо-физиологична.
Но дали е тя възможна?
Реализацията остава си проблематична!
5. Рехабилитация на любовния процес
5.1. Претенцията на нервния симптом
-Партньорът проявява негативност -
Упорито, безрасъдно, инстинктивно.
В началото тя само е противност:
Оправдаваш я със поведението наивно.
Но тази негативност наранява чувство,
Посяга на свещената взаимност
И ти я изживяваш като блудство,
И болката нахлува в твоята интимност.
На болката се реагира мигновено,
По начин най-неприемлив -
От място в душата, съкровено
Лумва пламък - остър и парлив.
Възставаш срещу тази болка,
Потресен, възмутен и бесен -
Тя в тебе прави обиколка,
Изкача и навън по начин лесен.
Партньорът, твой палач,
Остава изненадан, притеснен.
Не знае, че ти носи плач
И тебе обвинява, улеснен.
Собственото си разнищване
Ти искаш да свалиш
Чрез великото разбиране,
С което болката ще победиш!
Взаимното разбиране е най-доброто -
То мигом става разбирателство.
Това едва ли е разбирал Ото,
Посочващ тук предателство.
(Ото Вайнингер. "Пол и характер")
Но ти самиятя щом разбираш,
Изграждаш собствения си режим -
От опита световен техники избираш,
За радост ставаш достижим.
-Но всичко е така вълнуващо!
За мен направо интригуващо...
Таз логика ако владееш,
Над болката свободно ще се смееш.
Туй значи да не я допускаш,
Да превъзмогваш свойта слабост
И винаги, когато искаш,
С общуването си да носиш сладост.
5.2. Великата порта на невежеството
-Какво ний знаеме за любовта,
За секса, за приятелството и за радостта?
-Какво ний знаеме за себе си?
Защо човек решава да се беси?
-Какво ний знаеме за собственото си развитие
И как то прераства в саморазвитие?
-Какво пък знаеме за обществото,
Изграждащо на индивида естеството?
-Невежеството в тази област е тотално,
Но що е туй "глобално"?
-Глобалното не е абстракция,
Пред погледа ни е атракция!
-Какво е туй човешка цялост,
Пораждаща неспирно младост?!
-Това са те - проблеми вечни,
Но все оставащи човечни!
-Разбираш ли защо с абстракции празни
Професори се подвизават разни?
-Невежеството да разнасят вредом.
Тогаз с управницити ще са редом.
(Следва)