автор: armstrong

Една вечер се бяхме събрали на творческа разпивка с един приятел - много добър сценарист, музикант, композитор и т.н.
Той ми сподели, че е започнал да издава аудиокасета с негови песни за деца. Прочетох текстовете, чух и първоначалните студийни записи и бях очарован. Проблемът беше в това, че предстояха изключително много трудности, докато излезе на пазара, а и не се знаеше, каква възвръщаемост на средствата ще има. Сериозен проблем, особено, когато трябва да платиш всичко от собствения си джоб. В този момент ме осени идея, свързана със съвремените изисквания на масовия потребител и я изказах:

- Абе Жоре, що се мъчиш да пишеш стойностни неща, пък и да се чудиш, как да ги реализираш? Я вземи пропиши чалга, че да рахатясаш и да си смениш за 24 часа скапаната таратайка с някой лъскав джип!

- Ох, не мога да пиша простотии, бе братко! Абе, не че не мога, ма не искам.

- Добре бе, аз ще ги пиша. Кво толкова в един такъв текст - хубава жена, лъскава кола, яко пари и мазни желания. Ти само пиши музиката!

Сръбнах поредната ракийца, хванах лист и химикалка, и ето що излезе:


Не е тяло, не са цици -
най бостан е с любеници.
Чудо ли е твоя гъз? -
обладавам го със хъз!
Знай, за мен си ти принцеса -
вдигай крак у мерцедеса!
Аз момченце съм с пари,
ти за туй се не плаши!
В джоба имам куп валута
да изкупя чак Калкута.
Но защо ми е, кажи?
Я ела съй наведи!


- Леле, бате, е с такъв текст, няма как не те уважават в някой среди!

- Е кажи бе, Жоре, не е ли достойна като за Кондьо такава песен?

- Няма начин - ще се избият!


Така или иначе, нищо от това не публикувахме. Известни не станахме, обаче Жорето си продаде скапаната таратайка, за да си плати някои сметки и след това си купи друга - по-скапана.