автор: satyrr

Аз съм тиха дълбока въздишка,
изпарила се нежна река,
малка, сива и бягаща мишка
във юмрука на силна ръка

Аз съм вечната чакана пролет,
преживявана само в съня,
неочакван магически полет
над красива далечна страна.

А когато очите ти спят
аз съм тихия нощен покой,
а в красивия призрачен свят,
аз съм странен вълшебен порой.

Питаш как ли се казвам - не зная,
но във туй ежедневие сиво
съм различно за всеки, но в края
и за всеки съм нещо красиво...


Peter®19.8.2005