Може би... обещания,
дадени в женски сън
реални като мечтите ми
горещи като омразата
избликваща от очите ти
гледани от близо,
от толкова близо...
докато ме целуваш.
..........
Луната наднича
ниско под стряхата
и побелява вселената,
в нежно утро зачената.
Неясен вихър от пламъци
оставят отпечатъци
от твоите зеници
в дъното на душата ми.