автор: fightingone

Полетели на колелото на нощта
изгубените спят,
но в бучащите пасажи долу,
там, където сме ние, е светлина.

Ръцете ни са пълни с цветя,
мимози от много години;
златистото пада от мост на мост
бездиханно в реката.

Студена е светлината,
още по-студен камъкът пред вратата,
и менчетата на кладенците
са вече празни наполовина.

Какво ще стане, ако замаяни
от носталгия чак до развятата коса
останем тук и попитаме: какво ще стане,
ако издържим на красотата?

Понесени в кабинката на светлината
дори и будни, изгубени сме ние
горе над улиците на гениите,
а там, където ни няма, е нощта.