автор: mishle

Слънцето грее,
весело се смее.
А сърцето лудее.
За какво ли то копнее?

Любов непобедима
желае да намери
душата невидима.
Но дали ще изнамери
без страх и съмнения,
играещи кат привидения.

Душата неспокойна
бори се кат акула бойна
със съмнения злочести.
Без никакви протести.

В сърцето крехко
съмнения едни
забиват се кат игли.
И без да знае дори
то кърви...

Сърцето бие...
Кръвта вените мие.
Душата млада
страхува се да не пострада.

Слънцето грее,
вътъра вее.
А устните нежни
непускат думите копнежни.

Душата ми има нужда
тях да чие.
Думи никак не чужди
тя да обуе.

И сега разбери,
с тез рими
ниповторими.
Искам само да кажа,
че не ще се откажа.
Няма нищо да ме спре
дори всичко да умре.