автор: aragon

почти става светло
явно съм спал с дрехите
но не съм успял да приспя страха
сега ме нападат панически съдържания, че съм те загубил и
от теб ми е останал само този парфюм сега съм огризка
която си въртяла между зъбите си и усещам себе си в бездна
сега съм изрезка от вестник, който ще четеш и на мястото на
дупката (която съм аз) ще слагаш по една сълза седмично по
една картичка годишно
ходих на моста и се осланях на парапета
винаги ме е дърпало неизвестното тегобното
но не се размечтах защото ти ми беше казала
че всичко е толкова прокълнато няма начин
да го оправя с алкохол нито да избягам и
да напусна пропусна запусна спусъка да си се движи
из надупченото от комари-монаси безвремие
затова просто ще изчакам да стане пак време за лягане
не мога разбираш ли да живея дните си никак
когато и да те няма е краят на света