автор: vitsavia

Тайно в нощния пъкъл от безлюдни сирени,
от прогонени духове и ловци на поети
една мисъл протрита - по подметки и риза,
омотана в прогнози на балкона излиза -
нервно пали цигара, упоява капчука
с дъх на евтин тютюн и на съботна скука.
И ме хваща за гърлото нещо предзалезно,
нещо мокро и сиво, нещо като изоставяне,
от което разбирам - несъмнено и точно,
че онази с цигарата, дето се кани да скочи,
омотаната в упреци и с разголено рамо,
не е случила - на човек...
            Май не е било ден и за двамата...

А на другия ъгъл, подпрян на капчука,
час за срещи - забравен - потропва с обувка,
нервно гледа към входа, подръпва ревери -
вероятно го е сменила с ново предубеждение...