И прашен път,
пред мене се открива...
Напред ме чака мрака на живота,
а зад гърба ми,
зловещо се усмихва и смърттта
и някак виждам че ме нога,
да спра или
да продължа.
И ето във душата слаба
се вкопчва костеливата ръка,
а мойто изтерзано тяло,
полита долу в пропастта.
А сутрин след кошмар ужасен,
поемам аз по прашния,
си път и моля се свит и уплашен
да се окаже че кошмарът,
не е пътят към светът,
от моя сън за пътя прашен...