Дали да кажа сбогом или пък довиждане?
Дали да позволя на отчаянието в мен
да ме сграбчи във желязната си длан
и да ме остави бездиханна, в плен
на черни мисли, тежка дан
на обич, тъй далеч от мен?
Дали да позволя на тежката си скръб
да ме остави без въздух и вода,
без слънце и храна,
без капчица надежда
нейде по света?
Дали да позволя на мъката от дългата разлъка
да ме остави без радост и живот?
Дали да позволя на тежката съдба
да ми отнеме любовта?
О, не, не ще повярвам в жребия жесток!
И тъй, ще кажа на прощаване:
До скоро, мили мой, до скоро!