автор: perlitta

искам малко от спокойствието ти
есен
облаците ти настъпват над главата ми
маршируват през покривите
всичко трошат
искам малко от спокойствието ти
есен
способността да чакам ми убягва
без да се поклащам и треперя
по автобусни спирки
по селата
некролозите плющат на вятъра
искам малко от спокойствието ти
есен
да крача по слънчевите ти улици в предъвкани обувки
и разговори
докато мълчанието ме обори
и вече не е страшно да съм млъкнала
искам малко от спокойствието ти
есен
да се сгъна във листата ти
да се сгуша в хрущене
да се стопля във шумата
искам малко от спокойствието ти
есен
да спра
да се изключа
да забравя
искам малко от спокойствието ти
есен
и безвъзвратно да изчезвам
да вярвам в пролетните изпълнявания
и да приемам
свършека на всичко
като обещание
за някакво начало
искам малко от спокойствието ти
есен
като измръзнали мухи
мечтите си във шума да завия
до следващото краткотрайно слънце
да ги оставя да летят лениво
с предчувствие за края
в мъгливи октомврийски обеди
искам малко от спокойствието ти
есен
да мога да забавя ход като останалите
да спра да стискам черните си клони
да пусна листата да ми опадат
искам малко от спокойствието ти
есен
да си ми сън и обещание
най-вече да не ме е страх от тебе


и да заспя затрупана с червиви ябълки