Календарът, белязан от печалната фраза:
"Днес няма събития",
сякаш лишена от радост и обич,
е мъртвородена поредната дата живот -
плава денят студен и безмълвен
като лебед самотен, тъгуващ
по своя спътник любим,
като лебед, безнадеждно сънуващ
своето езеро топло с чистия въздух, ведрия дъх,
светла спокойна вълна след вълна
под добрите лъчи на живото слънце -
пристрастен към съня за синьото утро
този ден, в който няма събития -
само жалката гордост, че не си се предал,
само тя ти остава и един сподавен вик -
миг след миг смазващ в страх, в отчаяние,
и очите тихи, потънали в тъга,
като лебед, ридаещ за своя спътник любим.
Рисувам в съзнанието си картина,
далеч от хоризонта, пред погледа ми губещ лик,
картина - свят, където е различно, където всеки миг е миг.
Сънувам в себе си живот, във който си усмихната и волно пее твоето сърце,
рисувам с мисли и надежда друг ден,
където не живееш с мисълта за бягство,
и друг живот, във който щастието не ти е забранено.
Очите ми, душата ми съзират таз картина,
в която трепетът, очакването,
не ще умират пресъхнали, неутолили жажда,
и всяка стъпка, всеки поглед, всеки жест на твоето лице
ще те разкриват и ще разцъфва ново чувство в теб.
Нима от миговете тежки и лоши часове,
когато не съм намерил сили да подам ръка,
и да даря прегръдка, вяра, упование,
не мога никога да се спася във своето съзнание -
не се отказвам, дори и ден след ден
разграбен животът ми без право на обжалване да се изправя.
И в този свят, където нищо не ме спира
да бъда до сърцата, обичани от мен,
затворите, в които е обречена душата ми сега
са мъртви и всички непробиваеми,
заключени стени са отлетели, заедно с тъгата ми,
а светлината плавно и спокойно във въздуха струи.
Да, съществува свят, където красотата не е мъртва,
и хубостта и нежността не са натикани в калта,
и в този свят е радост да си хубав, и
красотата ражда мигове на щастие
единствено в очите и сърцата,
отворени и виждащи прекрасното.
Сънувам свят, във който мога да обичам, без да крия,
и песните ми ще ехтят със пълен глас,
сънувам те в един несвършващ миг на щастие,
ден без край, вечно незалязващ,,
без страх за загуба и за раздяла,
когато думите свободно ще докосват твоето сърце,
сънувам този свят - във паралелно измерение,
където няма календар с нелепо означение,
"Днес няма събития".
И вече нямам смелост да се надявам,
че волята и упоритостта ми да дочакам този ден
са безгранични,
но този свят, тъй тъжно, тъй нежно рисуван в моето съзнание,
продължава да живее и да чака теб.
Не тъгувай, приятелко моя,
ще живееш в своя ден озарен,
в своето езеро топло и чисто
под добрите лъчи на живото слънце
като лебед, отново намерил своя спътник любим.