автор: peri_pathetic

Дървото самодивско красиво като самодива.
Между пътеки полски
елша протяга мокри длани
в копнеж по стройната тръстика.
И минзухари есенни горят навред,
цъфтят безсмъртничета в строен ред,
и песен птича волно се разлива отвисоко,
а в твоето сърце звучи мелодията на живота.