автор: kentavur

А тази вечер неочакван
пристигна Северният вятър,
Земята шумно се протегна
оголи гръд и го зачака.

Той жадно впи солени устни
в зърната сетни на лозата,
налели слънце! Колко вкусни.
Последни - с медена позлата.

Опипа зноя на бедрата
полегнали на два баира
усети как в екстаз вибрира,
и в луда треска се замята.

На сутринта чак укроти се,
с мъгла зави се и се тръшна
земята сива потрепери
осланена от сила мъжка.