автор: esme

Ще стигна навреме съня ти
след два дни съм в Тула
утре на Изток,
но първо ще мина на струйки
през твоите рани
в градина от касис, където
кръвта ти прелива
с отслабваща сладост... защото.

Животът ни
не е вече вкуса на
тръпчивото вино, любими
а сърцата
както усещаш
все по-често прескачат, някъде
сухи и свити
най-вероятно в Руан, когато
френското грозде още покълва

без да се питаме с теб
откога и защо, може би там
в не по-малко възможната половина
бихме могли да забравим.

Ти само не ме събуждай
ще стигна навреме, дори

да нямам повече нощи.