В прозореца на небето
Слънцето
души на птици
рисува.
Свободата
е глътка надежда,
изпита призори...
Нещо,
което си струва.
Тишината
спи още в росата,
която
на сълзи прилича.
Студена е,
но е красива
и нежни думи сънува.
Пиеш сутрешното си кафе
и ме вадиш
от снощните си мисли...
Помниш ли -
каза ми, че ме обичаш?...
Още ли не си размислил?!