автор: Shemet

От севера полека, лека
се спусна с тихи стъпки есента,
обагри във пастел пътеките
и до всяко дворче спря.

Нашари листите във жълто,
другаде обрули клони,
с вечерите хлад нахълта
и по паважа листите подгони...

Наниза жиците с мъниста
и песен птича от небето,
синигерчето прелетя да чисти
и ширна се във плод полето.

Закътах си тъгата на дълбоко
по веселите летни дни,
по тучните ливади на високите,
обвити в маранята планини...

Небето оплоди се с птици,
поели хилядолетни бъднини,
засвири вятъра във жиците
и опустяха хълмове и рътлини.

Селата сгушиха се, хлопнали врати,
дворчета изпълниха се с шума
и в очакване на пролетните дни,
която с повея ,капчука ще ни извести!