Искаш да ме имаш,
Любов ми обещаваш,
а не ме разбираш
и ето , ме забравяш....
Някъде, далечен,
пак мълчиш, обиден,
а искаше отново,
с тебе да се видим...
Исках да те имам
за приятел в нужда,
но не те разбирам
и за теб съм чужда.
Без любов и обич,
легло не би ни сбрало.
Доверие ми трябва,
да вярвам в теб, изцяло.
Приятелство за тебе
имам, безрезервно.
Приемеш ли ме ти,
с доверие безмерно.
Любов не ни е нужна
да го съхраним,
душите си във нужда
с теб да утешим....
Но мълчиш, нехаеш...
Не знам къде, с кого си...
Забрави ме, остави
в мен хиляди въпроси
без отговор... Не можем,
тъй просто да си тръгнем...
Приятел си и сложен
Животът, ще ни върне
към оня ден, когато
морето ни посрещна
а вятърът в косите
тихо ни нашепна,
че няма да сме вече
сами в живота. Няма...
Приятелството нека
да съхраним, за двама...
Не знам дали отново
Животът ще ни срещне...
Но с теб разбрах, че има
Приятелство и срещи,
които обещават, Любов,
Сърце голямо...
Ръка в ръка, до края!
Една съдба, за двама!
Но важното в живота
е нещо друго, свято...
Доверие и вярност,
дали са ти познати?!
Даваш ли ми дума -
Закон да е за тебе.
И всяка твоя мисъл,
Мечта за нас, потребна..
Обичаш ли, не можеш
просто да си тръгнеш...
А казваше за мене,
Света ще преобърнеш...