За онова разстояние, което
време е вече да го побъркаме.
Съблечи ме настръхнала
и ме гледай..
Пиши върху листа
как раменете ми ще потръпват,
как гърдите налели са
всичко горещо от малкото есенно слънце,
как по бедрата бавно
пролазва мъгла,
гали ме..
Сложи си ръката,
усещаш ли
гледай ме..
Гледай ме,
и пиши, напиши го..
..на края нищо не казвай
няма думи за край
няма и край..
ако си сложиш ръката..
нищо няма да има..
нито думите, нито листа..