автор: vui4o

РАЗКАЗВАЧ

Настъпи есен.Шумкави листа
хрущяха под парадни крачки.
Размаха вятъра метла,
отново по клонака ги окачи.
Зачакаха нетърпеливи Братята
от злато ябълката да налее плод.
Да могат да посрещнат пак Ламята
със щит и меч,и с "господ бог"

Но клоните са сухи,бездиханни-
не ябълка ,не биха дали дренки.
"Ламята как сега ще хванем"-
се тюхкат Братята и бродят като сенки.

А ето ,че приготвили са всичко-
и стълба, и доспехи, че и мрежа.
Огромен ров копаха си самички..,
най -малкия си купи сол,когато се пореже...

Но виж!Замръкна посред слънце
и облаци бухлати се надигат,
трепери всичко живо,всяко зрънце-
раздиплила криле Ламята иде!



ЛАМЯТА

Напряга взор,шесте очи се втренчват
и търсят благородния метал.
С крила челото си засенчва,
но няма ябълка.Скандал!!!

-Къде я скрихте гадове проклети-
запитва първата глава.
Кълнат се братята със люти клетви,
че намат пръсти в това.

-Навярно са я шитнали,търгаши-
изсъска втората,изпъна шия.
А третата най-малкия заплаши:
-На куков ден ще ме убиеш!

РАЗКАЗВАЧ

След тая яка разправия,
главите охладиха страсти.
И вместо битка да се бият
на разговор поседнаха под храстите.

Обсъдиха със Братята проблема-
разискаха го стегнато,по делово.
Съгласни бяха ,че е време
за златен плод,а то какво...

Тъй договор търговски се роди:
"Заставя се Дървото всяка есен,
по Ябълка от злато да плоди.."
Натам по приказката вече лесно.

И ето стиснаха ръце по мирно,
изпиха даже по ракия.
Така се пръкна нова фирма.
"Ламята ,Братята и сие"